Джинн Райан - Игра на нерви

Обзалагам се, че дори тогава няма да го направят.

Тай привиква бандата си за подкрепление. Стоим и се гледаме очи в очи, докато той рови в жълтото чекмедже. После ми подава няколко бинта и други материали.

Връщам се на мястото си и Иън почиства одраскванията с антисептични марли, след което ме превързва. От другата страна на масата Джен държи студен компрес на главата на Мики. Аз ли съм я ударила? Браво на мен.

Тай сяда със скръстени ръце и ни гледа свирепо, сякаш ни предизвиква да се опитаме да стигнем до шкафа. Даниела мърка и гали косата му с ръка, а гривните й дрънчат като ключове от тъмница. Самюъл си мълчи и ни гледа над очилата си. Насядали сме като на Тайната вечеря, само дето няма нито храна, нито светци.

Музиката преминава към поп рок. Кой подбира парчетата? Сатаната?

ДОБРЕ, ИГРАЧИ, ВРЕМЕ Е ДА ЗАСЛУЖИТЕ НАГРАДИТЕ СИ.

Заповедите отново идват само като съобщения на екраните. Колкото и изкуствени да изглеждаха Гай и Гейл, без тях стаята ми се струва още по-изолирана.

ТАЙ, СЛОЖИ ПИСТОЛЕТИТЕ НА МАСАТА — ПО ЕДИН ПРЕД ВСЕКИ УЧАСТНИК.

Сърцето ми слиза в петите. Тай гледа намръщено към екрана, все едно не може да чете. Или внезапно му е пораснала съвест.

УСИЛИЕТО ТИ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗНАГРАДЕНО СЪС СТО ДОЛАРА.

Той се усмихва широко и става. Притаявам дъх и се моля по някаква магия пистолетите да са се превърнали в гълъби. Вратичката на шкафа се отваря и става ясно, че нищо подобно не се е случило. Лошият късмет, захапал костеливия ми задник, ще си остане с мен цяла нощ.

— Не го прави, Тай — провиквам се аз. — Това е като в „Повелителят на мухите“. Играта иска да ни превърне в диваци. Покажи им, че никой не може да те командва.

Тай се обръща към Иън:

— Братле, не можеш ли да озаптиш жена си?

Лицето на Иън се сковава.

— Тя е права. Недей.

— Бъзливец. — Тай взима един пистолет и го погалва. — ЗИГ Зауер Р226. Сладурче. Най-добрият приятел на военноморския тюлен.

Без да пуска пистолета, той взима друг и го слага пред Даниела. Следващите са за Джен и Мики, която се навежда да огледа своя с тихо подсвирване. Поглежда към мен и аз потръпвам. После Тай поставя пистолети пред Самюъл, мен и накрая Иън. Моят и на Иън са обърнати с дулата към нас.

Скръствам ръце и започвам високо да повтарям:

— Който гледа, да се обади на 911. Който гледа, да се обади на 911.

Какво ще ми направят, ще ме заплашат с ново последствие? Или ще преминат на картечници?

Не спирам да повтарям молбата си. Дори да са блокирали думите ми в другата стая, не могат постоянно да ме цензурират, особено след като сме последните останали играчи. Все пак трябва да има предаване. Рано или късно ще трябва или да ни пуснат, или да ни покажат на Наблюдателите. И в двата случая играта свършва. Майната му на дизайнерския колеж.

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА МЛЪКНЕШ, ВИЙ.

— Крайно време е да ми позволите да се откажа. Отказвам се. Отказвам се.

Редувам репликите с молби към зрителите да се обадят на 911. Иън се присъединява към мен.

ПОГЛЕДНЕТЕ ТЕЛЕФОНИТЕ СИ.

Прекъсвам напева си, за да кажа:

— Никакви награди вече не ме интересуват. Дизайнерският колеж и стажът не си заслужават всичко това. Нищо не струва толкова.

— Екскурзията до Ирландия с баща ми, преди състоянието му да се влоши прекалено, си заслужава — изръмжава Тай. — Така че ще трябва да го преглътнеш.

ПОГЛЕДНЕТЕ ТЕЛЕФОНИТЕ СИ. РОДИТЕЛИТЕ ВИ ЩЕ ГО ОЦЕНЯТ.

Какво, пак ли ще въвлекат родителите ми? Поглеждам телефона си и виждам дълго съобщение. Прочитам го. Прилича на бележки от сеансите ми при психоаналитичката — неща, които си е записвала на проклетия компютър, докато аз съм говорела. Подробности като каква музика е свирила в колата ми онази вечер. Тук има поразително много информация. Мислех, че съм я надхитрила, като съм отклонила вниманието й от инцидента с разни глупости за това, как съм се чувствала невидима покрай Сидни. Дори споменах за онзи случай, когато се задявах с Джейсън Уокър и той по грешка ме нарече с нейното име. И разни унизителни неща, свързани с тази история. Божичко, всичко ли съм издрънкала? Явно всичките тези формуляри за поверителност, които подписах, не са стрували кой знае колко. За капак намирам второ съобщение с подробности от сеанса на родителите ми при същата психоаналитичка, включително как оттогава не общуват интимно. Ще умрат на място, ако това се разчуе.

Поглеждам към екраните. Същото прави Иън, след като вдига очи от телефона си. Изглежда така, сякаш е видял призрак.