Джинн Райан - Игра на нерви

Сериозно? Какво може да е по-лошо от това? Щом осъзнавам смисъла на думите, изпитвам желание да се сритам. Това е един от онези въпроси, които винаги си намират отговор по начин, който те кара да се мразиш, че си ги задал.

На фона на възторжените възгласи на Мики зад една от вратите на стаите за индивидуалните предизвикателства се разнасят гласове. Вратата се отваря и влизат двама души с превръзки на очите.

Пистолетът в скута ми натежава трикратно, щом осъзнавам кои са те.

Томи и Сидни.

Изтръпвам от страх, но веднага скачам на крака.

— Бягайте оттук, докато можете!

Те свалят превръзките от очите си и мигат объркано срещу светлината. Вратата, през която току-що са влезли, сама се затваря.

Втурвам се към тях и соча към вратата.

— Бягайте!

Те поглеждат ту към мен, ту към вратата, която междувременно щраква. Мики и Тай, които са се надигнали от местата си, вероятно за да ми попречат да избягам, сядат обратно със самодоволни изражения.

Сидни премигва дезориентирано, както никога досега. Объркването й преминава в шок, когато вижда пистолета в ръката ми.

— Нали не е истински?

Скривам го зад гърба си.

— Не знам.

Томи оглежда стаята със смесица от отвращение и любопитство. После се обръща към мен и поклаща глава, стиснал устни, сякаш иска да каже: „Нали те предупредих“. Другите играчи остават по местата си. Някои дъвчат пуканки и ни гледат, като че ли сме следващото шоу.

Сид пристъпва напред, приближава се на няколко сантиметра от мен и вперва очи в моите.

— Ти отиде твърде далеч. Как можа да не се откажеш, след като те накараха да халюцинираш, че вдишваш въглероден оксид? Мамка му, Вий!

Тя ме хваща за ръката и ме повлича към вратата, от която току-що са дошли.

Влача се след надменната й фигура.

— Какво видя? Показаха ли молбите ми да се обадите на 911 или решихте, че и това е част от халюцинацията?

Тя почуква на вратата, без да ми обръща внимание.

— Добре, пуснете ни вече.

Екраните светват и изписукват и тя поглежда към най-близкия. Слагам ръка на гърба й, за да я подготвя за предстоящото съобщение.

ВРАТИТЕ СА ЗАКЛЮЧЕНИ С ТАЙМЕР И НЕ МОГАТ ДА СЕ ОТВОРЯТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 30 МИНУТИ, ОСВЕН, РАЗБИРА СЕ, ПРИ ИЗВЪНРЕДНА СИТУАЦИЯ.

ИГРАЧИТЕ ЩЕ ВИ ПОКАЖАТ КЪДЕ СА НАПИТКИТЕ.

ЧУВСТВАЙТЕ СЕ КАТО У ДОМА СИ!

Сидни удря по стената.

— Не искам да се чувствам като у дома си! И не ви ли се струва, че тези пистолети са извънредна ситуация! — Тя се опитва да впие пръсти в почти невидимия процеп на вратата, но без полза. Изтичва при основната врата и пробва дръжката. Щом установява, че и тя не работи, започва да удря и крещи: — Казахте, че Вий не е издържала и двамата с Томи трябва да дойдем да я вземем. Ето, дойдохме. Сега ни пуснете или ще се обадя на баща си. Той е адвокат.

Мики се изсмива и пита другите дали искат бира. На минаване покрай нас се поклаща, все едно ходи на високи токчета.

Сид вади телефона си и изругава, като вижда, че няма обхват. Идва при мен в средата на стаята.

— Дай ми твоя.

Гърдите ме стягат. Това е моето последствие. Не беше достатъчно, че се изложих на опасност и подлудих родителите си. Играят си с чувството ми за вина, което не е трудно, когато имаш срещу себе си козирог, а и моето беше на ръба още преди кръга за големите награди. Не мога да понеса мисълта, че заради мен приятелите ми се озоваха в ад, който дори не разбират. Ако нещо им се случи…

Увесвам глава.

— Никой телефон не работи, никой няма да бъде спасен, никой никого не може да съди. Не и докато забавляваме Наблюдателите. А сега раздадоха на всички оръжия и ни пуснаха обучителен филм. Много съжалявам, че ви забърках в това.

Томи с каменно изражение изкрещява на Иън, който се е надигнал от канапето:

— Ти си виновен, кучи сине! — И прави крачка към него.

Иън държи пистолета до себе си, но очите му пламват.

— Не се приближавай повече.

Хвърлям се пред Томи и протягам ръка.

— Не гледаш ли предаването? Докато сме тук, имаме късмет, че Иън ни пази.

Томи изпухтява и ме избутва настрани.

— Ти на това пазене ли му викаш? Та ти изобщо нямаше да си тук, ако не беше той.

Натискам с ръка гърдите му. За мое учудване те са твърди, също като на Иън.

— Никой не ме е заставил, като е насочил пистолет в главата ми. Поне засега. Иън е жертва на тази ужасна игра също като мен. А сега, за съжаление, и вие със Сидни. 0, боже, как ми се иска да не бяхте идвали.

Сидни слага ръце на кръста като в първо действие, втора сцена.