Джинн Райан - Игра на нерви

От лявата ми страна Иън, Тай и Джен се мятат и замахват един към друг. В момента, в който Тай остави бирата си и се сбие сериозно с Иън, с нас ще бъде свършено. Иън също го съзнава, защото с движение като от филм на Тарантино се обляга на стената и изритва Тай в гърдите. Той залита назад върху Джен и двамата заедно падат на пода. Да! Поне един от нас може да избяга и да сложи край на тази кошмарна игра.

Иън се втурва към вратата и натиска дръжката. После отново.

— Какво, по дяволите, става?

Тежестта на Мики внезапно олеква, но в гърдите си усещам още по-смазващо чувство, като гледам как Иън дърпа вратата. Нещо не е наред. Докато се изправя на колене, Мики вече се е нахвърлила върху гърба му и го скубе за косата. Той се извърта достатъчно рязко, за да я отхвърли от себе си, но тя пада върху мен, а после с ефекта на доминото аз падам върху Тай и Джен, които току-що са успели да се надигнат от предишното залитане. Всички се стоварваме на пода и псуваме. Някак се оказвам на върха на купчината като парцалена кукла върху ротвайлери. Измъквам се и се спускам към Иън.

Бицепсите му се издуват от усилието да отвори вратата, но тя не помръдва.

Той скача пред най-близката камера.

— Копелета, заключили сте ни! Това е отвличане!

Мики се хвърля между Иън и вратата и също пробва

дръжката. Не се отваря и тя се разсмива. Кой, по дяволите, се смее, че са го отвлекли?

Музиката прелива в мелодия като от количка за сладолед, а после потъва в писукането на екрана, където тече съобщение.

ВРАТАТА Е ЗАЯЛА. ПРИ ПЪРВА ВЪЗМОЖНОСТ ЩЕ ИЗПРАТИМ ЧОВЕК ДА Я ОПРАВИ.

— Не можете да постъпвате така! — крещя аз. — Ще ви съдим!

И КОГО ПО-ТОЧНО ВЪЗНАМЕРЯВАТЕ ДА СЪДИТЕ?

Посочвам към Мики.

— Ще започна от тази кучка.

УСПЕХ! ДЕЛО ОТ ТИПА „A3 КАЗАХ, ТЯ КАЗА“.

Дали зрителите четат съобщенията от ИГРА НА НЕРВИ? Или виждат само редактираната версия, която да пази задниците на организаторите? Може би затова, откакто минахме във фазата с пистолетите, вече не се появяват лицата на водещите. При тази мисъл кръвта ми изстива.

Залягам зад Иън, изваждам телефона си и набирам 911. Лицето на Мики добива вълче изражение и тя замахва към мен, но Иън я задържа. Все едно. Обаждането е блокирано. Пъшкам възмутено, с което предизвиквам смеха на Мики и Тай.

Не мога да повярвам.

— Вие психопати ли сте? Заключени сме тук с пистолети. Това никого ли не смущава освен мене и Иън?

Самюел седи свит на канапето си.

— Вероятно са махнали спусъците или са ги заредили с халосни.

Едва се сдържам да не се нахвърля върху него.

— Хващаш ли се на бас?

— Я по-спокойно — изръмжава Тай. — Никой по никого няма да стреля. Това е само игра.

Даниела е вдигнала ръка на устата си, сякаш се мъчи да не заплаче, но не казва нищо. Джен и Мики се хапят взаимно по устните и се кискат. Дали знаят нещо, което не знам?

Отново пробвам да се обадя по телефона. Може да успея да изтрия приложението на играта, но то иска парола. Вдигам апарата пред камерата и изкрещявам:

— Разкарайте си програмата от тук!

Естествено, не получавам отговор. Разтривам рамене, за да потисна паниката, която заплашва да ме срине. Ръкавът на якето ми е скъсан и по дясното ми рамо личат дълбоки следи от одрано.

— Трябва ми лекар! Питбулът ви откачи.

Мики се плясва по челото.

— Заслужаваше и още.

В ЖЪЛТИЯ ШКАФ ИМА АПТЕЧКА ЗА ПЪРВА ПОМОЩ. ВИРТУАЛНИЯТ НИ ЛЕКАР СМЯТА, ЧЕ ВСИЧКИ ИЗГЛЕЖДАТЕ ДОБРЕ. НО КОГАТО ВРАТАТА БЪДЕ. ОТВОРЕНА, ЩЕ ТЕ ПРЕГЛЕДА.

Шкафът. Втурвам се към него не защото ме интересува аптечната за първа помощ, а защото искам да попреча на другите да стигнат до оръжията. Забелязвам, че някой, може би Даниела, е затворила зелената вратичка, зад която са прибрани.

Тай веднага ме настига.

— 0, не, няма да го направиш.

Опитвам се да го заобиколя, но той е прекалено едър.

— Трябва ми бинт. И ваксина срещу бяс.

Иън застава до мен.

— Стига, пич, всички сме в кюпа. Остави я да вземе, каквото й трябва.

Тай протяга ръка.

— Аз ще й го донеса. Да не би на някой тъпак да му хрумне, че може да вземе пистолет и да простреля ключалката на вратата — казва той, вперил поглед в мен. — Все едно няма да стане. Пробваха го по телевизията.

Страхотно. Това сигурно е единственият научен факт в пилешкия му мозък.

Ръката ме боли. Може би наистина трябва да си направя ваксина срещу бяс или поне срещу тетанус.

— Добре. Не искам пистолет. Само ми дай нещо за ръката. От друга страна, може би трябва да ме оставиш да ми изтече кръвта, докато ми призлее и се наложи да прекъснат играта.