Джинн Райан - Игра на нерви

Поемам си продължително въздух.

— Вие току-що се опитахте да ме убиете. Стига ми толкова.

Появява се Гай.

— Абсолютно си права.

Така ли?

Той размахва леко пръст.

— Не за убиването, глупаче. Това беше само от нервите и бирата. Съзнанието ти изигра номер. Удивително е на какво е способен мозъкът, когато се почувства затворен в капан на тъмно. Но нека бъдем разумни. Ти си жива и здрава, нали?

Никой не отговаря.

Гейл се присъединява към него.

— Публиката смята, че имате нужда от малко презареждане на духа. Съгласни сме. Погледнете телефоните си.

Колко мило, драги зрители. Ще гледам да не забравя да ви изпратя благодарствени картички с антракс. И все пак, макар да нямам желание да направя нищо повече за ИГРА НА НЕРВИ, любопитството ми надделява и аз поглеждам телефона си, където пише: ВИЖ КОЙ ГЛЕДА! Отварям го и намирам видео съобщение от Юли и Лив.

Лив вдига ръка за поздрав пред камерата.

— Много се гордея с теб, Вий! Ти си най-смелото момиче, което познавам.

Юли се смее.

— Ти си по-голяма звезда от знаеш кого.

После ми казват, че всичките ни приятели гласуват за мен и че утре ще има голям купон по случая. Явно не си дават сметка, че ще бъда наказана вкъщи до лятото, но все пак се усмихвам при мисълта, че не всички ме мразят.

Иън и другите също гледат клипове на телефоните си. Лицата им се отпускат, дори това на Мики.

— По-добре ли се чувствате? — пита Гейл от екрана.

Единствено аз отговарям.

— Не достатъчно.

Тя се усмихва.

— Значи не си разгледала телефона си докрай.

Виждам още едно съобщение. Когато го прочитам, едва не изпускам апарата си. Голямата ми награда е увеличена с летен стаж в една от най-нашумелите модни къщи в Ню Йорк. Другите сигурно са получили не по-малко примамливи предложения, защото в стаята избухват възторжени викове и подсвирквания.

Лицето на Иън почервенява.

— Не мога да повярвам.

— С какво се опитват да те подкупят?

— С адвокат по семейно право.

Поглеждам го въпросително, но той казва само:

— Това значи пълна свобода. Ами ти?

Казвам му за наградата.

Той изглежда почти развеселен, сякаш случилото се няма никакво значение.

— Не мислиш ли, че си струва още един час, каквито ще простотии да са измислили?

— Не знам.

Наистина ли преди малко се опитаха да ме обгазят? Сгушена до Иън в светлата стая, тази мисъл ми звучи откачено. Първо на първо, такова нещо не би могло да им се размине. Нали? Аз съм уморена и напрегната и те просто са се възползвали. Това им е работата. Но пък дават награди, които никой друг не може да предложи. С този стаж и дизайнерския колеж ще си уредя живота.

Иън ме целува по бузата.

— Нищо не може да ни спре.

Завъртам очи.

— Да, ние сме непобедими.

Гай плясва с ръце, за да привлече вниманието ни.

— Готови ли сте да продължаваме?

— Да! — извикват всички.

Не съм особено ентусиазирана, но подкупът е постигнал целта си. Кимвам утвърдително.

Той се усмихва.

— Чудесно! Тогава да преминем към последната фаза от кръга за големите награди.

Екранът угасва. Чакаме ги да се появят отново. Техно музиката се сменя с нюейдж, какъвто обикновено пускат на курсовете по йога. Това ме изнервя повече и от дънещите синтезатори преди малко, въпреки че сама избрах да остана в играта. Опитвам се да дишам дълбоко, но въздухът като че ли не стига до дробовете ми. По бузата ми се търкулва капка пот. Празният екран ни измъчва. След дълга пауза се появява надпис:

ТРЯБВА САМО ДА СИ ИЗБЕРЕТЕ ЖЕРТВА.

Стаята бръмва от въпроси, само Мики се киска. Главата ми отново се замайва, сякаш мозъкът ми се опитва да излети. Стискам зъби, за да се овладея.

Искат жертва.

Защо, по дяволите, реших, че ще ми платят образованието, без първо да ме докарат до лудост? Опитвам се да се изправя, но коленете ми треперят.

Иън ме хваща за китката, стисва я нежно и прошепва:

— Не се отказвай още от колежа. — После се обръща към камерата. — Искате да изберем жертва? За какво?

— За кеф, приятел! — засмива се Тай.

Останалите сме вперили поглед в екраните в очакване някой от водещите да обясни за какво трябва да изберем „жертва“. Там обаче няма нищо.

Иън потрива буза.

— Може би това е номер и жертвата всъщност ще спечели нещо.

Другите се подсмихват скептично. Аз също не го вярвам.

Мики ме посочва с новата си бутилка бира, петата подред.

— Аз гласувам за нея.

Джен сгушва лице във врата й, а когато повдига глава, за да си поеме въздух, казва: