Джинн Райан - Игра на нерви

Придържам полата си надолу и вдигам бикините си, пускам водата и си измивам ръцете. От огледалото ме гледат кръвясали очи с размазана спирала. Толкова за освежаването преди два часа. Наплисквам лицето си със студена вода. Това оправя зачервяването, но отмива и последните следи от спиралата, с което се превръщам точно в осмокласничка, както по-рано ме дразнеше Иън. Мога да взема пликчето с козметика от канапето, за да поправя щетите и дори сигурно да си създам нов образ, но ИГРА НА НЕРВИ вероятно иска точно това, така че се отказвам.

На вратата се чука.

— Побързай, и аз трябва да вляза — изхленчва Даниела с тънкото си гласче.

— Стискай, ей сега излизам.

Собственият ми глас е пресипнал, но усещам как силите ми се завръщат. Поемам си дълбоко въздух, отварям вратата и я поглеждам с присвити очи. По същия начин гледам всички останали, с изключение на Иън. Стоварвам се на мястото си и наум изругавам подскачащата тапицерия.

— Някой май си е поплакал — изхилва се Мики.

— Млъквай — отвръщам аз, — уморена съм.

Тя прокарва ръка по гребена на Джен.

— Да, отдавна трябваше да си в леглото.

— Колкото повече й отговаряш, толкова повече ще те тормози — прошепва Иън. — Фокусирай се върху мен. Ще излезем оттук като победители. Представи си как ще го отпразнуваме.

Слушам го, загледана в аленочервения килим под масата. Фините шарки водят до точка под центъра на масата. Завихрянията им привличат погледа ми.

Вниманието ми е прекъснато от отварянето на вратата зад гърба ми.

От банята излиза Даниела с чисто нов дебел пласт червило, сериозна конкуренция за древните проститутки, и заема мястото си. Стаята се изпълва с вълни на мускусен парфюм, от който усещам болка между очите. Организаторите не биха могли да измислят по-ефективна атака срещу носовете ни.

Възобновявам изследването на килима. Нещо в него ме тормози. Точно под средата на масата забелязвам нещо като концентрични кръгове от по-тъмни петна. Навеждам се, за да ги огледам, като внимателно облягам ръце на масата, за да не я заклатя.

Екранът изписуква и Гай казва:

— Момчета и момичета, вие останахте последните играчи за голямата награда. Погледите на всички Наблюдатели са вперени в тази стая!

Джен и Мики помахват на камерите. Аз изпитвам нужда отново да ползвам тоалетната. Защо водещите спряха да се показват? Много е призрачно да чуваме гласовете им от всички посоки, без да ги виждаме.

— Даниела, отвори зеления шкаф — нарежда Гейл.

Даниела скача и плясва с ръце.

— Още благинки!

Страхотно, сега пък какво? Уиски или арсеник? Не искам дори да знам. Намръщвам се и забивам поглед в петната по килима. Всъщност повече приличат на дупки. Дупки ли? Коремът ми се свива, когато осъзнавам какво представляват. Канализация. Що за адско творение е ВИП салон, в който е нужна канализация по средата на червения — и бас ловя, водоустойчив — килим? Аз вдигам глава.

Даниела надниква в шкафа, изписква и го затваря отново. Без да се замисля за предните си зъби, прехапва дебело намазаната си с червило долна устна.

Тай удря по масата.

— Стига драми. Какво има вътре?

Тя се обръща към него с размазана усмивка и с треперещи ръце отваря широко шкафа.

Дъхът на всички ни спира.

В шкафа са наредени седем пистолета.

След две секунди вече съм на вратата.

Мики обаче е също толкова бърза.

— Никъде няма да ходиш, кучко!

Тя ме хваща за лакътя и го извива назад.

Изпищявам, но се протягам към дръжката.

— Няма да стоя тук, докато някакви пияни маймуни си играят с пистолети.

Иън дотичва ми нас и се опитва да отскубне Мики от мен.

— Пусни я.

Ноктите й се впиват през якето в кожата на ръцете ми.

— Тази малка пъзлива принцеса няма да ни прецака наградите.

Включват се Джен и Тай, като дърпат Иън от мен и вратата. Той размахва юмруци, докато аз се мъча да се измъкна. Мики ме държи прекалено здраво. Извърта ме, тръшва ме на пода и ме възсяда. Гърбът ми изпращява под тежестта й.

Тя притиска лице в моето и плюе горещия си, бирен дъх в ухото ми, докато безопасните й игли бодат бузата ми:

— Бас ловя, че на кучка като теб кучешката много ще й хареса.

Гърча се под туловището й, но не мога да се измъкна. Тя притиска лицето ми в килима, който не само изглежда, но и мирише на гумен, потвърждавайки подозрението ми, че е специално подбран да се мие лесно. Потръпвам при мисълта какви флуиди го мокрят.

Музиката прелива в метъл и дълбокият бас пулсира в ритъм със сърцето ми. Изпъшквам и успявам да освободя достатъчно лакътя си, за да ударя Мики в ребрата. Тя в отговор дръпва силно косата ми, при което очите ми се наливат със сълзи, но главата ми се издига нагоре и успявам да огледам стаята. Самюъл все така си седи на масата. Даниела се е свила в ъгъла, притиснала е ръце към гърдите си и е ококорила очи срещу схватката пред себе си.