Джинн Райан - Игра на нерви

— Затваряй си плювалника.

Сигурна съм, че за първи път използвам тази дума. Гледай ти как играта обогатява речника ми.

Тя скача.

— Какво каза, кучко? Първо се опитваш да провалиш всичко, а после ме обиждаш? — Тя тръгва да заобикаля масата. — От играта ли са ти наредили да го правиш? Да ни накараш да се прецакаме? Като онези Наблюдатели в Атланта? Ако си шибана къртица…

Леле… Какво? Наистина ли мисли, че работя за ИГРА НА НЕРВИ? Преценявам разстоянието между себе си и вратата. Мики е по-близо. Страхотно, за следващото предизвикателство ще бъда пребита.

Иън обаче застава помежду ни и казва:

— Успокой се.

Тя изпъчва грамадния си гръден кош.

— Не ми казвай да се успокоя, красавецо.

Той е една глава по-висок от нея и не отстъпва назад.

— Сериозно?

— Върни се тук, милинка — извиква Джен от другата страна на масата. — Не бива да плашим играчите. Ще си изгубиш харлито.

Мики размахва пръст насреща ми.

— Гледай да не разбера, че се опитваш да ни саботираш, защото ще размажа нежния ти задник в земята.

Какво му има на това момиче и защо тази вечер всички сочат кльощавото ми дупе? Поне отива да си седне на мястото.

Въпреки че най-умното, което мога да направя, е да си замълча, аз казвам:

— Наистина ли мислиш, че бих могла да се съюзя с гаднярите, които стоят зад тази игра? Откъде да знаем, че ти не си къртица, пратена от тях, за да ни разсейваш с глупостите и агресията си?

— Искаш ли да видиш какво е агресия?

Джен дръпва приятелката си за тениската и прошепва нещо в ухото й. Каквото и да е то, Мики сяда обратно.

Иън сяда до мен, подпира глава на врата ми и прошепва:

— Струва ми се, че телефонните обаждания я разстроиха повече, отколкото показва.

Първото предизвикателство на Мики беше да каже на едно момиче, че си пада по нея от години и е готова на всичко, за да бъде с нея. Момичето звучеше леко погнусено от признанието и Мики се беше изчервила. На следващото предизвикателство се опита да се престори, че не й пука, когато Иън се обади на баба й в старческия дом, но вратът й пулсираше така, сякаш всеки миг ще се пръсне.

Обръщам се към Иън и питам:

— Какво ли ще бъде последствието според теб?

— Знам, че предизвикателствата ще станат по-трудни.

— Сякаш досега не бяха достатъчно трудни?

Оставят ни на мира за около минута — може би време за реклами или пък успоредно с нашия върви и друг кръг за големи награди. Естествено, участниците от другата страна на масата използват почивката за по още една бира. Докато се оригват, аз се облягам на Иън и си фантазирам какво ли би било да бъда с него извън играта. Той ми шепне, че се справям страхотно и други такива хубави неща, които звучат още по-съблазнително от топлия му дъх в ухото ми. Кому са нужни предизвикателства за по-голяма тръпка, когато всяко докосване е като ток?

Бляновете ми са кратки. Гейл се появява на екрана, за да съобщи, че всичко за следващото предизвикателство вече е готово. Тя облизва устни.

— Готови ли сте?

Никой не си прави труда да покаже ентусиазъм, с изключение на Тай. Всички знаем, че ще бъде гадно. Аз поглеждам телефона си. Остават час и четирийсет минути.

Гейл плясва с ръце пред себе си, като че ли ще пее соло.

— Следващият кръг е замислен индивидуално за всеки от вас. На дългата стена срещу вратата има четири изхода, водещи към специални стаи. Кръгът ще се проведе на две групи. Когато чуете името си, тръгнете към отворената врата.

Отваря се първата врата. Дали води към поредната стаичка за извратеняци? Или към трамплин за скачане от покрива? Хич и не искам да се запознавам с обичайната клиентела на този клуб.

Гай се появява на екрана до Гейл и извиква името на Иън. Той бързо ме прегръща и се отправя към вратата. Дори да е притеснен, че е пръв, не го показва.

— Щом вратата се затвори, се включва таймер. Ще се отвори отново след петнайсет минути, освен ако не се задейства противопожарната система.

Интересен начин да ни заключат, като сами влезем в капана. Иън свива рамене и затваря вратата след себе си. Каквото и да го чака, вероятно иска просто да се свършва по-бързо. Споделям това усещане, но в същото време предизвикателство, в което ще ни държат под ключ, ме ужасява. Моето име обаче не е сред тези, които Гай оповестява за първата фаза. В съседните стаи влизат Самюъл, Мики и Тай, а трите с Даниела и Джен оставаме отвън.

Докато партньорите ни са подложени на изтезания или затворени в клетки с плъхове, ние отиваме до шкафа, за да си вземем малко шоколад, скрит между бутилките с бира. Защо не? Замислям се, че ние сме по-слабите половинки в двойките. По-подходящи за тормоз във втората фаза?