Джинн Райан - Игра на нерви

Даниела се обръща на другата страна, но телефонът й се оказва свързан с озвучителната система — може би чрез онова подло приложение, което ни накараха да свалим, така че от говорителите се чуват ясно сигналите „свободно“, а на екраните се вижда лицето на Даниела в близък план. След две позвънявания се чува мъжки глас.

— Здрасти, Дани е.

От другата страна свири музика.

— Как си?

Възможно ли е да не гледа играта? Тази вечер Даниела и Тай сигурно са знаменитостите на Бойзи, а той да не следи какво става? А дали от ИГРА НА НЕРВИ са знаели, преди да измислят предизвикателството?

Даниела заговаря с гласче на малко момиче.

— Исках само да ти кажа, че когато бяхме заедно, бях и с Нейт. Ти беше прав.

Чува се пращене, после експлозия:

— Знаех си, мърло!

Даниела държи телефона колкото може по-далеч от себе си, с което не може да заглуши обидите и псувните от другия край на връзката. Разплакана, тя се обръща към камерата и изкрещява:

— Ето, направих го!

Разговорът прекъсва и тя вдига поглед към Тай, който се мръщи така, сякаш е изневерявала на него.

Горе се появява изчистеният образ на Гейл и тихо казва:

— Е, не беше толкова трудно, нали?

После идва ред на останалите играчи. Всеки трябва да се обади на бивше гадже или приятел, за да каже нещо, от което и двете страни се сгърчват от неудобство. Иън се свързва със стара приятелка, на която казва, че скъсването им е било най-глупавата постъпка в живота му и много би искал отново да се съберат. Гласът на момичето звучи така пропит с надежда, че коремът ми се свива.

Когато затваря, той избърсва потта от челото си.

— Надявам се някой друг да й каже истината преди мен. Какво тъпо предизвикателство.

Как са намерили хора, които да не гледат играта? Дали специално са им организирали други занимания като например безплатни билети за концерти или нещо подобно? Започвам да си мисля, че разполагат с неограничена власт.

Много скоро идва и моят ред. Трябва да се обадя на Томи и да му кажа, че знам, че си пада по мен, и да изброя три причини, поради които никога няма да бъдем заедно. Дишането ми се успокоява. Томи не си пада по мен и знае, че играя. Даже съм сигурна, че и в момента гледа, така че мога да му кажа каквото си искам, а той ще разбере, че е за шоуто. Отдъхвам си. Може би все пак и ИГРА НА НЕРВИ има някакви ограничения или заради късното ми записване не са успели да осъществят всичките си зли кроежи. Всъщност няма значение.

Томи вдига на първото позвъняване.

— Здрасти. Извинявай за по-рано.

От екраните се чува силно изписукване, придружено от надпис: ПРИДЪРЖАЙ СЕ КЪМ СЦЕНАРИЯ.

Какво? Не мога да се извиня в началото на разговора? Това ли значи „да не нарушаваш правилата на играта“?

Продължавам, въпреки че не чувам отговора на Томи.

— Както и да е. Знам, че май ме харесваш. Но няма начин да бъдем заедно, защото… хм… хм… защото твърде много си приличаме. Нали се сещаш, все работим зад кулисите и прочее. Освен това ти си… много напрегнат. — Така е, нали? Колко часа отдели, за да доизпипаш декорите? — А и никога не бих могла да се меря с твоите стандарти.

Леле, това пък откъде ми дойде на ум? Трябваше да го измисля по-добре. Но така или иначе, свърши. Три причини.

Той мълчи само секунда.

— Знаех, че си егоистка, но това окончателно го доказа.

Защо го казва? Нали знае, че е предизвикателство? А, разбирам, той също играе.

— Истинската причина да не бъдеш с мен е, че твърде много мразиш себе си, за да приемеш някой, който те харесва заради важните неща. Предпочиташ да те подценяват и да те карат да изглеждаш отчаяна пред приятелите си. Мислех, че си различна, по-умна от другите. Сега виждам, че просто не си имала шанс да израснеш до истинския си нещастен аз.

Изпреварва ме и затваря пръв.

Имам чувството, че са ме ударили в корема. За пореден път бях унижена пред целия свят. Дотук с неговата помощ. Иска ми се да се срина в самата себе си.

Иън ме хваща за ръката.

— Той е обиден и ревнува. Какво очакваше?

Не знам какво съм очаквала. Факт е обаче, че ИГРА НА НЕРВИ получиха, каквото искаха, от всички ни. Копелета. Минало е само едно истинско предизвикателство, остават още два часа игра, а приличаме на стая ветерани, страдащи от посттравматичен стрес.

На екрана се появява Гай със сако и вратовръзка, но без усмивка.

— Е, след като поговорихте с приятелите си, време е да чуете семействата си.

Всичко се размазва пред очите ми. Няма начин родителите ми, които едва се справят с дистанционното за телевизора, да гледат ИГРА НА НЕРВИ. В съзнанието ми нахлуват куп начини, по които могат да бъдат измъчени.