Джинн Райан - Игра на нерви

Гай се покашля.

— Всички имате един и същ сценарий за следващите си обаждания, но всеки от вас ще говори с най-близкия член на семейството на друг участник. Съобщението е просто. Да кажете, че съответният играч е преживял тежка катастрофа и да затворите.

О, боже, о, боже, о, боже. От мисълта за изражението на лицата им при тази новина очите ми започват да парят.

— Не мога да им причиня това — прошепвам аз.

Иън ме прегръща.

— Да, гадно е. И повярвай, баща ми също не е от хората, на които ти се иска да съобщиш лоша новина. Но помисли си колко щастливи ще бъдат, когато се прибереш с платена такса за дизайнерския колеж. Пък и много твои приятели гледат. Все някой ще се обади на вашите да им каже истината. Сигурен съм, че моите приятели ще го направят. — Той се обръща към най-близката камера. — Нали?

Казва го с усмивка, но в очите му се чете напрежение, като че ли се страхува от нещо. Все пак има право. Колкото и да ми е сърдита, Сид няма да позволи родителите ми да си мислят, че ми се е случило нещо. Нито за минута. В мига, в който види това, ще грабне телефона. Лив и Юли също. Това значи, че родителите ми ще преживеят само секунди страдание в замяна на голяма сума пари. Освен това, приятелите ми ще обяснят защо не съм се прибрала навреме вкъщи, така че предизвикателството може да се окаже много полезно, дори в крайна сметка да ме накажат, което е почти сигурно.

Поемам си дълбоко въздух.

— Добре.

Тъй като бях последна в предишното предизвикателство, сега трябва да съм първа. Пада ми се да се обадя на бащата на Джен, чийто номер се изписва на екрана. Колкото и да се прави на кораво момиче, тя ме поглежда разтревожено. Кимвам й. Иска ми се да можех да й кажа, че ще бъда внимателна, но всъщност няма приятен начин да кажеш на някого, че детето му е претърпяло катастрофа. Да се надяваме, че и нейните приятели ще се погрижат.

Звукът от набирането на цифрите се чува от говорителите като траурен марш. Веднага щом бащата вдига телефона, аз предавам съобщението и затварям още по средата на неговото „Какво?“ Дано рязкото прекъсване го наведе на мисълта, че това е жестока шега. Малоумна, психопатска шега. Моля ви, приятели на Джен, избавете го по-скоро от мъчението.

Останалите разговори протичат по същия начин. Докато дойде ред на Тай да се обади на моите родители, ноктите ми вече са издълбали бразди в дланите ми.

Когато майка ми вдига телефона, Тай казва сподавено, сякаш през сълзи:

— Страшно съжалявам, но Вий претърпя много сериозна катастрофа.

Ухилен, той остава достатъчно дълго на телефона, за да се чуе викът й на болка и да прониже гърдите ми. Мислейки единствено за мъката й, крещя:

— Добре съм, мамо!

Тай веднага затваря. Дали мама успя да ме чуе? Затварям очи в безмълвна молитва. 0, Сид, колкото и да ме мразиш в момента, моля те, погрижи се за мама, както винаги си го правила за мен.

Сигналът от екрана ме връща обратно към играта. Показват се кадри на различни групи от Наблюдатели. После се появява образът на Гейл, която въздъхва разочаровано:

— 0, Вий, а ти мислеше, че законът за кармата не важи за теб.

Моля?! В следващия момент се сещам, че по-рано написах точно това в страницата си в „ТоваСъмАз“.

Докато тя поклаща глава, отдолу с големи, алени букви се изписва: ВИЙ НАРУШИ ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА ПРИ ПОСЛЕДНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. ПОСЛЕДСТВИЕТО ЩЕ БЪДЕ СЪОБЩЕНО В МОМЕНТ ПО НАШ ИЗБОР.

Значи това са имали предвид? Чакам намек за вида на наказанието, но екранът угасва. Искат да се пържа на бавен огън, естествено. Може би ще ме изгонят на онези столове отвън в коридора. Или ще ме вкарат в стаичката за натискане с Иън. Знам обаче, че едва ли ще имам този късмет.

Стискам зъби. Права ли беше Гейл за кармата? Заслужавам ли всичко това? Мисля си за момичето с ябълковите бузи и сладкото й гадже от „Обречените на чистота“. Двамата с Иън съсипахме срещата им. И кой знае дали мъжът, който искаше да спасява проститутки, е оцелял след сблъсъка със сводника, в чиито лапи го изпратих. Та той може в момента да е в болница! Това, което причиних на Сидни, поне не беше свързано с физическа болка. Но не попречих на Иън да заплаши Джейк. И се записах за този извратен кръг на играта, който така ще травмира родителите ми. Като цяло, тази вечер си заслужих много повече черни точки, отколкото червени.

Кармата вероятно иска да ме срита по задника.

— На някой май му стана кофти — припява си Мики. Отпускам се на тъпото канапе, без да ми пука как се подмята тялото ми.