Джинн Райан - Игра на нерви

Мики се оригва и вдига бутилката си пред камерата:

— Немската бира е жестока.

Самюъл колебливо казва:

— Може би не бива да прекаляваме. Ще ни е нужна координация за следващите предизвикателства. Само казвам.

Мики се засмива.

— Благодаря, задръстеняко, но това е ИГРА НА НЕРВИ, не „Нежни дупета“.

Все пак следващата му глътка е забележимо по-малка.

Иън също надига бирата си.

— Предлагам тост. За големите награди и кофите с пари!

Бутилките звънват сред радостни възгласи като на щастливо семейно събиране. Може би няма да бъде толкова зле, дори с гадната Мики. С всяка следваща глътка бирата преминава по гърлото ми все по-гладко и главата ми приятно се замайва. Поглеждам телефона си и го показвам на Иън. Остават два часа и трийсет и осем минути. Изпитвам лудешки импулс да изпея песента за стоте бутилки бира, но предпочитам да не давам такива идеи.

Иън ме хваща за ръка и в гърдите ми се надига още по-топло усещане.

— Ще се справим — прошепва той.

Стисвам пръстите му. Няма смисъл да се преструваме, че сме само приятели.

Иън се опитва да завърже разговор със Самюъл за видеоигри. Аз нямам какво да кажа, но се старая да поддържам незастрашителна, замаяна от бирата усмивка на лицето си. Не че бих представлявала особена заплаха, дори да ми пораснат зъби на вампир.

Пускат техно музика и другите двойки започват да танцуват, като поклащат бутилките си. Всички пият втора бира — броя ги.

Музиката преминава в звуковия сигнал, показващ, че екраните се включват. Появява се надписът ВИЖ КОИ ГЛЕДА! и две много сладки момчета, седнали едно до друго на червен кадифен диван.

Едното от тях махва с ръка.

— Привет от Хюстън, играчи! ИГРА НА НЕРВИ дава по сто долара на всеки, ако всички танцувате.

Двамата стават и започват да подскачат и размахват юмруци във въздуха заедно с цяла тълпа зад гърба им.

Нямам нищо против да танцувам. Даже много обичам. Но от факта, че ми плащат, за да го правя, раменете ми се вдървяват. Отнасят се към нас като към дресирани маймунки, готови да скочат за всеки размахан под носа ни банан. Да, вярно, че това е замисълът на играта, но все пак.

Музиката при нас е същата като в Хюстън и доколкото забелязвам, на още няколко сбирки на Наблюдатели, защото на всички екрани се виждат различни хора, танцуващи като в един голям клуб. Иън поклаща рамене и хълбоци толкова плавно, колкото е по силите на хетеросексуално момче. Дори Самюъл размята ръце напред-назад. Всички гледат към мен. Мики казва нещо на Джен, сключила вежди насреща ми. Иън се усмихва и ме хваща за свободната ми ръка, за да ме завърти. За миг се поколебавам. Искам ли да бъда момичето, което на инат отказва лесни пари? Пък и какво ми струва един танц? Особено в името на социалните отношения. Започвам да се движа в синхрон с Иън, изненадана от енергията, която се пробужда в гръбнака ми.

Оставям се музиката да ме обгърне и се смея на Наблюдателите, които май махат точно на мен от екраните. Звукът се усилва и аз танцувам все по-свободно, без да се интересувам от камерите. Да не би в бирата да е имало наркотик? Оставям празната си бутилка до стената и продължавам да се движа. Всички се мятат насам-натам и се смеят, когато се сблъскат. Дори намръщената физиономия на Мики изчезва. Някъде след третото парче музиката забавя и аз се отпускам върху гърдите на Иън. Светлините притъмняват, образите на екраните избледняват и се размазват. В стаята се възцарява интимна атмосфера. Прекрасно. Ако всички предизвикателства са такива, ще се справя. Междувременно се сгушвам в Иън.

Разбира се, организаторите не могат да оставят нещата така. Музиката прекъсва и вниманието ни е привлечено от познатите сигнали. Едва когато спирам да танцувам, усещам колко съм се разгорещила. Вдигам косата си от врата и Иън духва върху влажната ми кожа, от което цялата настръхвам.

Горе се появяват Гай и Гейл.

— Е — усмихва се широко тя, — някои зрители се оплакват, че движенията на Самюъл не могат да се нарекат точно танц, но понеже това не беше от задължителните предизвикателства, няма да има последствия.

Засмива се и продължава:

— Време е за последното забавление за разчупване на леда! На стената зад масата има четири врати, всяка от които води към самостоятелно сепаре. Отидете в тях в каквато комбинация пожелаете, за да играете на „Седем минути в рая“. Сигурна съм, че няма нужда да разясняваме правилата. — Тя намига. — Отборът или играчът, който направи най-забавно шоу за публиката, ще спечели петстотин долара. Следващият печели сто. Всички останали просто ще се насладят на няколко минути в рая. Приятно изкарване!