Джинн Райан - Игра на нерви

— Здравейте — казва Иън и се насочва към свободното канапе от другата страна на масичката.

Усмихвам се и сядам до него, като прибирам пликчето с козметиката до себе си. Седалката подскача като на пружини. Опитвам се да я спра, но се чувствам като в лодка. При всяко подскачане възглавницата въздиша и ме връща нагоре. Другите в стаята също подскачат. Защо хората си плащат допълнително, за да седят на подобно място? Или от ИГРА НА НЕРВИ са го обзавели така специално за случая?

— Значи реши да се включиш — казва едно рижо момче, което седи срещу мен. Има свръхразвити бицепси и червендалести бузи като на човек, приемащ стероиди. Едната от масивните му ръце е увита около момиче с дълбок тен, твърде подчертани извивки и стотина подрънкващи гривни, което потрива голото си краче по пищяла му. Под стъклената масичка тайни не остават.

На канапето до тяхното седят други две момичета — едно бяло и едно с азиатски черти, и двете с поне по пет пиърсинга. Бялото момиче е онова, което открадна всичките лакове за нокти в предварителното предизвикателство. Сгушила се е в азиатката, явно за да покаже, че и те са „заедно“. С тези кубинки обаче не могат да се галят с крачета. От нашата страна на масичката седи тъмнокожо момче с много къса коса, очила с тънки рамки и скръстени ръце. Някак е успял да се балансира по средата на канапето си и да не подскача. Сладък е, също като Томи, с чисти черти и леко задръстено излъчване, но е сам, без приятел или приятелка.

Иън се навежда напред, като се държи за равновесие за възглавницата.

— Как мислите, дали ще изпратят и Наблюдатели тук?

Момчето с очилата премигва.

— Наблюдателите са тук.

То посочва камерата, монтирана в ъгъла на тавана.

Разглеждам наоколо. В ъглите на стаята са кацнали четири камери като ястреби. Горният един метър от стените между тях е зает от черни екрани. Отдолу стените са покрити с плътни сиви тапети с червени геометрични мотиви. Единствената стена, която се отличава от другите, е тази с вратата, която има същите мотиви, но е по-скоро лъскава, отколкото мат, сякаш е боядисана. Изглежда скъпо и грозно.

Иън протяга ръка към момчето с очилата.

— Аз съм Иън.

То я стисва.

— Самюъл.

Никой друг не прави опит да се представи. Може би предизвикателството е да се чувстваме неловко. Аз въртя ръце.

Бялото момиче с тежките обувки и пиърсингите, състоящи се най-вече от безопасни игли и болтове, се изхилва, все едно лае, и размахва пръсти пред лицето си.

— Изплаши ли се, Велма?

Поглеждам я намръщено. Но ако най-лошото през следващите три часа е да понасям обиди в стил Скуби-ду, ще се справя.

Иън кимва към рижото момче и приятелката му с гривните.

— Какво беше най-якото ви предизвикателство тази вечер?

Момичето се изкисква.

— Определено това с магазина за порно. Трябваше да си избираме разни стоки и да разправяме на всички какво мислим за тях.

Тя повдига закачливо вежди към гаджето си.

Иън се смее заедно с нея. Аз се усмихвам. Вчера подобно предизвикателство би ми прозвучало невъзможно. Сега си мисля, че лесно им се е разминало.

Азиатката с розовия гребен на главата бърчи чело.

— По дяволите, що не се падна на нас.

Приятелката й я разтрива по рамото.

— Можем да отидем утре, сладурче.

Опитвам се да се наместя на канапето, като не помръдвам, но и най-лекото движение води до разтрисане. Ако това е ВИП салонът, колко ли са изтърбушени седалките за простосмъртни в дискотеката долу?

Иън оглежда масата.

— Някои от вас познаваха ли се преди кръговете на живо?

Момичето с гривните се усмихва на момчето до себе си.

— Не. Тази вечер кърти. ИГРА НА НЕРВИ отвява всички сайтове за запознанства.

Колко ли проучвания е направила? Трябва да призная, че и при нас с Иън се получи добре. Разполагали са само с информацията от формулярите за кандидатстване и каквото са видели на страницата ми в „ТоваСъмАз“. Дали са се свързали с Лив и Юли? Щом всичко това приключи, ще разпитам приятелите си, за да разбера кой какво е казал.

Иън се обръща към Самюъл.

— Ами ти? Дадоха ли ти партньор?

Той вдига рамене.

— Да. Но тя се оказа алергична към лимоново желе.

Преди някой да е успял да полюбопитства за подробности, телефонът му иззвънява с нормална мелодия. Той прочита съобщението и става да затвори вратата. Чува се силно щракване и коремът ми се свива.

— Защо го направи? — пита момичето с гривните.

Самюъл се усмихва.

— Защото ми предложиха бонус от петдесет долара.