Джинн Райан - Игра на нерви

Взирам се в образа си. Странно е да гледам собственото си лице като завършено творение, а не нечие друго. Малко грим прави чудеса за прикриването на следите от преживените тази вечер изпитания. Облягам се удовлетворено на стола. Изведнъж образът ми се размазва и огледалото се превръща в празен екран. Леле. Появява се лицето на жена, което пронизва мислите ми със спомени за детските игри на Кървавата Мери. Това обаче не е призрак, а жена, може би десетина години по-голяма от мен, с тъмна коса, сини очи и смачкана риза. Изглежда ми странно позната, докато не осъзнавам, че аз самата спокойно бих могла да изглеждам така в бъдеще.

— Здрасти, Вий — казва тя. — Аз съм Гейл.

Давам си сметка, че когато съм гледала играта преди, водещите винаги са били само гласове и смътни фигури на заден план. Дали публиката вижда Гейл? Тя ли е мозъкът в ИГРА НА НЕРВИ? Нямам търпение да кажа на Томи, че зад играта стои човешко лице, не само анонимен бизнесмен със сметка на Кайманите.

Приглаждам тениската си.

— Здрасти. Не знаех, че ще разговарям с истински човек.

Гейл замята с момичешки маниер косата зад ухото си.

— Решихме да улесним малко интервюто.

Откога в ИГРА НА НЕРВИ им пука дали е лесно? Аз се оглеждам наоколо.

— Къде са камерите? Снимате, нали?

Тя се усмихва с трапчинки.

— Вградени са в екрана. Мисля, че има една до дясното ми око. И да, Наблюдателите ти ще те видят.

Потръпвам. Естествено, на въпросното място пикселите изглеждат малко по-неравномерни. Прекрасно, всички са ме видели как се гримирам пред огледалото.

Гейл кръстосва крака.

— Е, какво мислиш за играта до момента?

Откъде да започна? От това, как от вълнуващо приключение се превърна в нещо, заплашващо да съсипе живота ми?

— Оказа се по-трудно, отколкото предполагах, но по начини, които не очаквах.

— Като предизвикателството със Сидни?

Като гмуркането с главата надолу в различни неща.

— Аха.

— Искаш ли да й кажеш нещо?

Пулсът ми се ускорява.

— Тя гледа ли още? — питам аз с очакването тази жена да знае отговора.

— Не мога да кажа дали Сидни е сред публиката, но ако беше?

Свеждам очи надолу към тоалетката, докато се чудя какво да кажа. После поглеждам Гейл право в дясното око.

— Бих й казала, че съжалявам за тази засада и че когато всичко това приключи, ще трябва хубаво да си поговорим. Между другото, нали замазахте лицето й в предаването? Защото тя не е подписвала съгласие да я показвате.

Не че има значение. Всички, за които би имало значение, ще знаят точно с кого съм се карала.

Гейл не потрепва.

— Нали не искаме да си губим времето със скучни технически подробности?

Всъщност има няколко технически подробности, които с удоволствие бих обсъдила, като например кога решават да блокират обажданията ми или как са разбрали, че съм ядосана на Сидни. Но знам, че тази жена няма да ми отговори, затова продължавам да седя безизразно на мястото си.

Тя отпуска крака и се навежда напред с ръце, подпрени на бедрата.

— Да поговорим за Иън. Какво мислиш за него?

Тонът й е станал интимен, все едно сме на пижамено парти. Напомням си, че въпреки това ни гледат поне девет хиляди зрители. А може би и много повече.

Усещам как бузите ми се изчервяват.

— Готино момче е.

— Зрителите го намират за изключително привлекателен. А ти?

Свивам рамене.

— И аз имам очи.

— Ще го приема за „да“ — засмива се тя. — Мислиш ли, че след тази вечер ще останете заедно?

Какво очаква да отговоря?

— Не сме говорили за това.

Освен когато каза, че ще ме заведе в „Гата Хава Джава“. Дали наистина го мислеше?

— Целунахте ли се вече?

Изпъвам се на стола.

— Това е малко личен въпрос, не мислите ли?

Тя се подсмихва.

— Миличка, а ти не мислиш ли, че тук отдавна няма лични неща?

Не съм много сигурна как точно да отговоря, затова изчаквам тя да продължи.

— Е, Вий, защо се записа в ИГРА НА НЕРВИ? Някои биха казали, че не отговаря на профила ти.

Вцепенявам се от самодоволното й изражение. Как може някой да твърди, че знае какво бих или не бих направила? Както и да е, след цялата драма с Матю и Сидни би трябвало да е очевидно защо играя. Какво друго иска да си призная? Че ми е писнало да бъда невидима?

Навеждам се напред и прошепвам:

— Понякога е забавно да направиш нещо нетипично за профила си.

Тя плясва с ръце.

— Браво, Вий. Всички се гордеем с теб. Откъде намери смелост?

Смелост или идиотизъм?

— Хм, не знам. Просто се концентрирах върху предизвикателствата едно по едно.