Джинн Райан - Игра на нерви

Поклащам глава.

— Мисля, че това е частна дискотека. Поне не ни пращат в изоставена кланица в покрайнините.

Той се ухилва.

— Звучиш така, сякаш го обмисляш. Участието в кръга за голямата награда, не кланицата.

— Родителите ми ще ме убият.

Той се засмива.

— Ти се справи с разгневена тълпа от девственици, престори се на проститутка, избяга от полицай и вбеси най-добрата си приятелка. А сега се притесняваш за някакъв си вечерен час?

— Майка ми е по-страшна от всичко изброено.

— Кое е най-лошото, което може да ти направи?

Вдигам очи към тавана.

— Най-лошото ли? Да ме накаже до края на годината например. Не преувеличавам. Вече бях наказана от ноември насам.

Той потрива брадичка.

— Платената такса за колежа по моден дизайн няма ли да смекчи гнева й? Стига само да й напомниш как могат да се позабавляват двамата с баща ти със спестяванията за колежа, които вече няма да ти трябват. Почивка във Фиджи?

Той ме хваща небрежно за ръката, сякаш сме отдавнашна двойка. Този път допирът му е някак електричен, непознат.

— По-сложно е. Напоследък отношенията ми с родителите ми са много странни.

Божичко, като съм се разприказвала така, да взема направо да му кажа каква марка тампони използвам?

Той си поема въздух.

— Може би имаш нужда от това предизвикателство. За да промениш нещата.

Кожата ми гори. Може би той вижда твърде много.

— Ако не се прибера скоро, ще се тревожат.

— Обади им се с някакво извинение. Колата ти е стара. Повредила се е и аз ти помагам да я оправиш.

— Все едно ще се вържат. А и дори да ми повярват, веднага ще ме проследят. Камерата на телефона ми може да не струва, но съм убедена, че джипиесът е първокласен.

— Добре, значи трябва да решиш кое е за предпочитане. Да се прибереш сега, въпреки че така или иначе си закъсняла, с кредит за нови дрехи и телефон, или няколко часа по-късно с всичко това плюс платена такса за образованието ти? Ако пак те накажат, ще използваш времето да поработиш над портфолиото си или каквото там е нужно, за да те приемат в най-скъпата възможна програма. И не забравяй бонусите. Когато видят каква тигрица си в кръга за голямата награда, приятелите ти ще забравят дребната сцена със Сидни. Може дори да им се види смешна.

Смешна. Как ли пък не. Очевидно ми говори всичко това, защото смята, че все още съм му необходима като партньор и иска новата кола. Чувствам се малко притисната, но кой може да го вини, че се опитва? Както и да е. И без неговите увещания перспективата за моден колеж блести в съзнанието ми като морски фар. Особено като се има предвид, че голяма част от спестяванията за следването ми отидоха за покриване на сметките в болницата. Да, ще рискувам наградите, които вече спечелих, но никоя от тях няма да спомогне за намаляване на напрежението в семейството ми или да открие път към ново начало.

Обвивам ръце около себе си.

— Какво според теб ще стане там? След като имаме хиляди Наблюдатели, не могат да ни направят нищо лошо, нали?

Сигурност в публичността: новата ми мантра. Колко телевизионни шоута разчитат на това, за да опазят играчите да не се избият помежду си?

Иън потропва по волана.

— Могат така да нагласят нещата, че някой да поиска да ни размаже от бой. Като онези, Обречените на чистота. Но се съмнявам, че положението ще излезе от контрол. Все пак искат да продължат да привличат участници.

Спираме на светофар и аз се заглеждам в един мъж, разхождащ кучето си. Той вдига очи и погледите ни се срещат. Мъжът се стряска, сменя посоката, дръпва повода и пресича улицата, все едно си мисли, че ще изскоча от колата и ще го нападна. Така ли изглеждам наистина? Никой досега не се е плашил от мен. Никога.

От телефона ми се чуват нежни трели на пиано.

ПРЕГЛЕДАХМЕ ПОСЛЕДНИТЕ КЛИПОВЕ ОТ ИЪН И ТОМИ. ИЗГЛЕЖДА, ПОСЛЕДНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ТИ Е СТРУВАЛО ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ОЧАКВАХМЕ. КАКВО ЩЕ КАЖЕШ ДА СЕ РЕВАНШИРАМЕ? АКО ЗАВЪРШИШ КРЪГА ЗА ГОЛЯМАТА НАГРАДА, ЩЕ ДОБАВИМ ИНТЕРВЮ С ХОЛИВУДСКИ АГЕНТ ЗА СИДНИ. МАЛЪК ЖЕСТ ОТ НАША СТРАНА, ЗА ДА ОПРАВИМ НЕЩАТА МЕЖДУ ДВЕ ГОЛЕМИ ПРИЯТЕЛКИ.

Сидни би била много щастлива! Това би могло да бъде нейното голямо начало — нещо по-хубаво от всичко, което бих могла да й предложа сама. Сякаш организаторите познават и двете ни много отблизо. Но защо ли да ме учудва това?

Излиза ново съобщение:

ЩЕ УЧАСТВАШ ИЛИ НЕ? ВАШАТА ПУБЛИКА ВИ ЧАКА.

Нашата публика. Колко ли е голяма? Момичетата и момчетата от театъра сигурно още гледат, въпреки че вече видяха най-лошото. Или пък не? Трябва да се посъветвам с човек, на когото имам доверие; някой, за когото залогът не е нова кола. Опитвам се да се обадя на Юли, после на Лив, но изходящите ми обаждания са блокирани.