Джинн Райан - Игра на нерви

— Да, не е като да си го ударил наистина.

— Но го унижих. И уплаших. Повярвай ми, понякога да те ударят е за предпочитане.

— Да. Това беше гадно предизвикателство. Всичките ми приятели ме мразят.

Той ме хваща за ръката.

— Може би единственото хубаво е, че отстоя себе си пред Сидни. И беше много сладка със стиснати юмруци.

— Пфу. Ще ми се да можех да вляза в сайта на ИГРА НА НЕРВИ и да изтрия всичко.

Поглеждам телефона си. Остават десет минути до полунощ. Колкото и да бързаме, няма начин да стигнем до залата за боулинг, да взема колата си и да се прибера вкъщи навреме. Е, и пак да ме накажат, това няма да навреди кой знае колко на социалния ми живот. Така или иначе, жестоко обърках нещата.

— Трябва да тръгваме — казвам аз.

Той кимва и изглежда също толкова съкрушен, колкото съм и аз. Но преди да излезем от паркинга телефоните ни изчуруликват с тихи арфи и камбанки. Нямам енергия да вдигна моя. Тази игра съсипа живота ми, а сега иска да ме утеши с някаква си небесна мелодия? Веднага щом се почувствам в състояние, ще им напиша съобщение с главни букви: „Отказвам се“. Сега обаче само заравям лице в шепите си. Всеки миг ще ме залее грозно ридание като цунами, което ще остави езерца от спирала по лицето ми.

Колата обаче не помръдва. След минута Иън подсвирква.

— Няма да повярваш.

— Само ме закарай вкъщи, моля те.

С надеждата да не рухна, поне докато се прибера, се насилвам да мисля за времето, когато не бях такова отвратително същество. Например когато проектът ми за бална рокля за многократна употреба спечели сребърна лента в училищния конкурс за моден дизайн. Онзи ден Сидни грееше от гордост и ме накара да обещая, че когато му дойде времето, ще проектирам сватбената й рокля. Това обаче само ми напомня, че дори в стихията си пак оставам на второ място. Никога не съм звездата. И че Сидни е лоялната, а не аз. Сега и Иън ме видя в истинската ми светлина: незабележителен с нищо лузър, въртящ се в орбита около мегаватовете на Сидни. Не че тя или някой друг ще иска да ми бъде приятел след тази вечер.

Иън се навежда към мен. Усещам дъха му в ухото си. Съвършените му устни прошепват:

— Сериозно, погледни това.

Свалям ръце от очите си и виждам пред себе си екрана на телефона му, на който се вижда монтаж на предизвикателствата ни тази вечер с надпис: ВИЖТЕ КОГО ИСКАМЕ В КРЪГОВЕТЕ ЗА ГОЛЯМАТА НАГРАДА!

Очите на Иън блестят.

— Те са в Сиатъл. Ако ги изпълня, ще спечеля собствена кола и огромен кредит за бензин, който ще ми стигне да пътувам, където си поискам.

— Къде толкова искаш да отидеш?

Той преглъща.

— Въпросът е във възможността да го направя. Свободата.

— Какво искат от теб? Да скочиш като с бънджи, но без въжето?

Той се засмива.

— Това е моето момиче.

Неговото момиче? И какво забавно намира в мен изобщо?

— Питам сериозно. Предизвикателствата сигурно са невъзможни.

Иън свива рамене.

— Скоро ще разберем. Погледни телефона си и виж каква е твоята голяма награда.

— На кого му пука?

Той бавно се усмихва.

— На теб.

Затварям очи. Прав е. Въпреки че намразих играта, все пак съм любопитна. Цяла вечер размахват под носа ми нещата, които най-много желая. С какво ли мислят, че могат да ме изкушат след катастрофалното предизвикателство със Сидни? Фалшив паспорт с дискове за учене на чужд език и съответната валута?

— Ще видя какво предлагат, ако междувременно караш към залата за боулинг. Вече закъснявам.

Той потегля и отварям телефона си. Чета съобщението и изтръпвам от ужас.

— О, боже — отронвам аз почти без глас. — Това не може да е сериозно.

— Знаеш, че може. Видя клипа на онзи победител, който спечели полет със Сините ангели.

Преглъщам. В гърлото ми не е останала и следа от буцата, заседнала там допреди минута, защото отчаянието ми е заличено от шока.

— Следване в колеж за моден дизайн.

— Супер.

Пристига още едно съобщение. Чета го на глас с треперещ глас:

ВИЕ СЕ ДОКАЗАХТЕ КАТО СТРАХОТЕН ЕКИП.

ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА ИГРАЕТЕ ЗА ВСИЧКО ИЛИ НИЩО? ЕТО ГО И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:

• ОТИДЕТЕ ВЪВ ВИП АПАРТАМЕНТА НА КЛУБ „ПОПИ“ ДО 12:30 (ВИЖ КАРТАТА).

• УЧАСТВАЙТЕ В ПЕТМИНУТНО ИНТЕРВЮ.

• ОСТАНЕТЕ ВЪВ ВИП АПАРТАМЕНТА ТРИ ЧАСА И ИЗПЪЛНЕТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ЗА ГОЛЯМАТА НАГРАДА, КОИТО ЩЕ ВИ БЪДАТ ВЪЗЛОЖЕНИ ТАМ.

Двамата с Иън се споглеждаме. Дъждът навън е намалял, а капките блестят като диаманти от лунна светлина по страничните прозорци. Може би най-зловещата част от бурята е останала зад гърба ни.