Джинн Райан - Игра на нерви

Въпреки десетсантиметровите си токчета тя се втурва по централната пътека и едва не ме събаря с толкова здрава прегръдка, че усещам бамбуковите пръчици на костюма й.

Моля? Ако след предизвикателството снощи ми беше само ядосана, сега би трябвало да е бясна. Може би това е само показна проява на подкрепа към най-добрата й приятелка. Макар да ми е трудно да повярвам след показното предателство с Матю.

Тя се отдръпва от мен и се обръща към Иън. Той ме прегръща с една ръка и протяга другата, като се представя.

Сидни се засмива и вдига телефона си.

— Знам кой си, естествено. Всички знаем. Гледахте ли кръговете за голямата награда в Чикаго? Един тип току-що плува в басейн с изкормени риби.

Тя махва към Джейк — едно дребничко почти колкото мен момче с таблет в ръка. Някой превърта клипа и мога да се закълна, че усещам миризмата на развалена риба. Щом видеото свършва, на екрана веднага се появява реклама: момиче, което също плува в някаква зелена гадост и едва си поема въздух. Образът й се сменя с друго момиче с две опашки и вампирска тениска, опитващо се да избегне две проститутки в лъскави панталони. Боже мой.

Посочвам екрана.

— Не мога да повярвам, че използват мои снимки за реклама на играта.

Сидни избухва в смях от реакцията ми.

— Ще се наложи. Е, защо сте тук? Свърши ли играта? Решихте да не рискувате всичко за голямата награда? Току-що започна такъв кръг в Колорадо.

Иън спуска ръката си по-ниско и ме прихваща през кръста с жест, който не убягва на Сидни.

— В режим на изчакване сме. Между другото, гримът ти е страхотен.

Тя докосва бузата си.

— Да, Вий е много талантлива.

Иън за миг долепва лице до косата ми.

— Да, много.

Сидни накланя глава на една страна, сякаш не го е чула добре.

Част от мен иска да се наслади на мига, друга част — по-скоро да приключва с всичко това. Още сега. Готова или не, отварям уста.

— Хм, Сид, трябва да поговорим за нещо.

Иска ми се да можех да й кажа, че всичко е част от предизвикателството.

Тя сбърчва чело.

— Като например защо реши да се включиш в ИГРА НА НЕРВИ? Мисля, че разбирам.

Тя смигва на Иън. Какво й става? Да не би да си мисли, че ще й даде препоръки за играта следващия месец?

Без да й обръща внимание, той изважда телефона си, все едно да провери съобщенията си. Изпраща ми въздушна целувка, без нито за секунда да погледне към Сид. Мисля, че съм влюбена.

Сидни гледа неразбиращо. Кога се е случвало момче да я игнорира?

— Е, Сид… — започвам аз.

Някъде отзад се затръшва врата.

Томи влиза през главния вход, а очите му ме пронизват като лазери.

Залива ме чувство на вина, което заплашва да ме погълне. Махвам му немощно с ръка. Какво прави той тук?

Той вдига сериозна на вид камера със стърчащ като рог микрофон пред лицето си. Ох, и той явно е от официалните ни Наблюдатели.

Обръщам се към Иън, но той е втренчил слисан поглед в телефона си. После преглъща.

— Казвай й, каквото трябва да й кажеш. Бързо.

Кашлям и казвам:

— Съгласих се да участвам в кръговете на живо, защото ти бях ядосана.

Тя слага ръка на гърдите си.

— На мен?

Неволно ми става жал за нея. Държанието ми и присъствието на Иън я карат да се съмнява в реалността такава, каквато я познава.

Томи се приближава, за да хване двете ни в кадър, точно пред микрофона. Червената лампичка на камерата му пулсира като гневно сърце.

Сидни присвива очи.

— Какво правиш, Томи?

Той вдига пръст на устните си.

Хващам я за ръката.

— Да отидем в съблекалнята.

Тя се съпротивлява.

— За какво става дума? Защо си ми била ядосана?

Гласът й се покачва с няколко децибела.

Наистина ли не знае?

— Ще ти кажа, когато останем насаме.

— Ако искаше да сте насаме, гаджето ти нямаше да излъчва всичко това — изсумтява Томи.

Челото на Сидни се изпъва. Тя грабва телефона от Иън.

— И ти ли ни снимаш? Това предизвикателство ли е? За играта ли го правите?

Иън прибира телефона в джоба си, но вместо да отговори на Сид, хвърля свиреп поглед на всички в залата, сякаш ги предизвиква да ме спрат.

Опитвам се да довърша кошмарната мисия.

— Слушай, Сид. Трябва да ти кажа нещо набързо и после се махаме.

Повтарям си, че нарушавам личното й пространство. Не че на нея някога й е пукало за това. Страницата й в „ТоваСъмАз“ е пълна със снимки по бикини.

— Ядосах ти се, защото налетя на момче, от което знаеше, че се интересувам — казвам аз тихо.

— По-силно — казва Томи. — Не се чува.