Джинн Райан - Игра на нерви

— Ще ми кажеш ли за какво трябва да се скарате?

Пак въздишам.

— За едно момче. Но това е стара история.

Чувствата ми към Матю са избледнели учудващо бързо.

Той повдига вежди.

— Това ще доведе ли до женски бой? Моля те, кажи „да“. Лично ще си платя.

Удрям го по ръката.

— Не се надявай много. Той не си струва. Казах ти, стара история.

Нищо не ти избива едно сексапилно момче от главата, както друго такова.

— Колко стара?

Поглеждам телефона си.

— На около три часа.

И двамата се разсмиваме.

Телефонът му иззвънява. Той чете с озадачено изражение.

— Моето предизвикателство е от две части, но сега ми пращат само първата, в която в общи линии съм декор за твоето.

— Какво трябва да правиш?

— Да флиртувам с най-привлекателното момиче там. Сърцето ми се свива. Още една победа за Сидни. Как са разбрали кой е най-добрият начин да съсипят вечерта ми? Да се скарам със Сидни, докато Иън флиртува с нея, ще бъде ад, създаден специално за мен. Аз правя гримаса. После се сещам, че всичко това ще се случи, само ако се съглася да продължа.

— Е, всъщност няма значение. Отказвам се.

Той се изправя.

— Защо? Няма да бъде опасно. Ще се видиш с приятелите си. А аз през цялото време ще съм близо до теб.

— Не, ти ще бъдеш зает да флиртуваш с най-красивото момиче.

И тя много ще се зарадва.

Той обхваща лицето ми с две ръце.

— Най-красивото момиче там ще бъдеш ти.

Взирам се в сочните му устни.

— Не си виждал божествената ми приятелка Сидни, звездата на пиесата и всички други събития в училище.

Ето, сега ще започне да прозира истината. Признанието ми е първата пукнатина в кулата от блянове, която сме построили, по-нетрайна от декорите на Томи.

Погледът му става сериозен.

— Аз срещнах теб. И ти гарантирам, че си по-омайваща от всяка кралица на драмата. Флиртът с теб ще бъде най-лесното предизвикателство на света.

— Ха. От твоите уста звучи почти изкушаващо.

— Ти би трябвало да знаеш доста за изкушенията.

Той дръпва единия ластик от косата ми, после другия и бавно се навежда напред. По кожата ми пробягва електрически ток, когато устните ни се докосват. Неговите са толкова сочни, колкото изглеждат. Мога да се удавя в това момче. И го правя. Усетът ми за време изчезва. Той има вкус на горски плодове — от онези, на които просто не можеш да се наситиш. Усещам сладостна болка на точните места. Едва си поемам въздух, когато се отдръпваме един от друг.

— Хайде, Вий — казва той дрезгаво. — Това предизвикателство е само за теб. Ще направя всичко, за да блеснеш пред приятелите си. Когато приключим, всички ще са забравили за момичето с драмите.

Да бе, сякаш човек може да забрави Сидни. Тя винаги е била харизматична, още от първия ден на детската градина, когато се появи с коронка и паунови пера. Всички деца искаха да си играят с нея, но тя избра мен за своя довереница — тихото момиче, което съчетаваше цветовете на дрехите си с моливите и гумичките. По онова време носех много жълто и розово.

Онази година и всички следващи аз се чувствах специална, задето ме е избрала и цени моето мнение. Не че не цени повече собственото си мнение. Тя се смята за отличен познавач на човешката природа и твърди, че от първия ден е разбрала, че ще бъдем приятелки за цял живот. Приемах приятелството й с признателност, без да ме е грижа, че всички останали гледат на мен като на неин придатък. Тя може да е емоционална и властна, но също така винаги е била вярна и лоялна. До тази вечер. Как можа да се обърне срещу мен?

Взирам се в съвършените скули на Иън. Той ми отвръща, като прокарва пръст по слепоочието ми, и цялото ми същество потръпва от наслада. Кой да предположи, че такова леко докосване може да бъде толкова приятно? Какво ли би било да се появя в театъра с човек, който изглежда така хлътнал по мен? Поне веднъж аз да бъда удостоена с награда. Твърде примамливо, за да си затворя очите.

Пресмятам. Можем да бъдем в залата след двайсет минути и след още десет да си тръгнем оттам. С малко късмет ще се прибера навреме. Ако ли не, мама и татко вероятно ще са заспали пред късните новини по телевизията.

Иън се усмихва.

— Ако изпълня първата част от предизвикателството си, наградата е ваучер за „Гата Хава Джава“. Не би искала да изпусна такова нещо, нали?

— Убедена съм, че баристите ще те посрещнат с отворени обятия.

— Нас. Ще отидем там, когато излезем на среща.

Среща. Бъдеще. Звучи вълшебно. Споменаването на думата „награда“ ме подсеща, че когато зърнах името на Сид в съобщението от организаторите, прескочих линка, в който се казваше какво ще спечеля. Поемам си въздух, отварям телефона си и го проверявам.