Джинн Райан - Игра на нерви

Ченето ми пада.

— Леле! Ако изпълня това предизвикателство, ще получа безплатно пазаруване в любимия си магазин за дрехи. С лимит от три хиляди долара!

Ще ми стигнат да подновя целия си гардероб. Пак с ретро, разбира се, но не толкова скромно, а далеч по-лъскаво… не, не лъскаво, а забележимо. А и защо не? Аз съм момичето, изпълнило две предизвикателства на живо за една вечер. Хората ще ме гледат с други очи, когато се върна в училище в понеделник.

Иън се приближава към мен.

— Няма минуси, миличка.

Божичко, готова съм да приема предизвикателството, само и само да ме нарича така.

— Само че аз никога не съм се карала със Сидни досега. Не и по този начин. — Стискам ръце и се колебая как да продължа. — Повечето ни спорове са незначителни, защото тя обикновено постига своето. Когато наистина се ядосаме една на друга, тя изкарва цяло представление, плаче и се тръшка, а аз мълча. Но винаги се сдобряваме. И никога не сме се карали за момче.

Не споменавам, че няма и смисъл. Сидни просто заграбва всеки, когото си поиска, без да я интересува какво мислят другите.

— Звучи ми разглезена. А момчето, за което сте се скарали, трябва да е в мозъчна смърт.

Засмивам се. Дали Матю ще ревнува, ако вляза с Иън? Ще му бъде за урок, задето си играеше с мен през последните седмици. Сидни би разбрала желанието ми да му дам да разбере. И ще уважи правото ми да й се разгневя за флирта с момче, към което съм имала интерес, макар и по такъв драматичен начин. Но пък кой може да оцени драмата по-добре от нея самата? Може би тази вечер ще се окаже повратна точка в нашето приятелство. И след нея нещата да станат малко по-равностойни.

С визията за патриоти, борещи се за справедливост, заявявам:

— Добре. Да го направим.

Иън пали двигателя.

— Вий, Вий, Вий — пее си той с присвити очи, — вий сте, вий сте…

— Какво?

Той ме гледа, сякаш очите му пробиват в душата ми.

— Вий сте просто Вий!

Ех, тези „в“-та. Тези устни.

— И това е страхотно.

На светофара ме придърпва към себе си, за да ми напомни колко страхотен е той самият. Светва зелено и колата зад нас изсвирва с клаксон.

Стигаме до паркинга по-скоро, отколкото съм предполагала. Там има поне десетина коли, но не виждам колата на Томи. Той вероятно гледа шоуто вкъщи и се тревожи за мен. Да се надяваме, че ако все още гледа, ще разбере. Как можех да знам, че ще ми дадат такова предизвикателство? Като се замисля, какво означава то за публиката? На купона не могат да се натресат случайни Наблюдатели. Мис Сантана може да не ни следи изкъсо, но всеки непознат би бил изхвърлен още на мига. Може би от ИГРА НА НЕРВИ са съчинили цяла дълга приказка за това, колко много харесвам Матю, но сега харесвам и Иън. Зрителите ще си помислят, че стават свидетели на любовен триъгълник. Странно, при положение че Иън ще снима, но щом организаторите искат да си похарчат парите така, аз нямам нищо против.

А може би имам. Сега, когато вече съм тук, започвам да се колебая дали е добра идея Иън да вижда Сидни. Кога е било някое момче да обърне повече внимание на мен, отколкото на нея? Ако не успее да се овладее?

Той изгася двигателя.

— Дъждът поспря. Да тичаме вътре, преди пак да завали.

Моментът не е подходящ да броя плюсове и минуси. Колкото повече мисля, толкова по-вероятно е да се уплаша. А ми е писнало да го правя. Прехапвам долната си устна, за да стане сочна и червена — гримът на бедните момичета. Вдигаме якетата над главите си, излизаме от колата и притичваме под ръмящия дъжд.

— Време е за шоу, красавице — казва Иън и ме хваща за ръка.

Насилвам се да се усмихна и си поемам дълбоко въздух. После още веднъж.

Да, време е за шоу.

Минаваме през вратите и изтриваме мокрите си лица с ръкави, преди да продължим нататък. Дъни силна музика, съпроводена от взривове смях. Когато влизаме в главната зала, виждаме как Сидни, все още с корсет, стегнат достатъчно, за да удуши повечето простосмъртни, се носи по сцената, следвана от всички актьори — гей и хетеро. Скриват се зад полупрозрачния екран, който Томи проектира, а аз отчасти изрисувах. В зависимост от осветлението фонът се променя от арктическа поляна към гола стая за разпит. В момента се вижда арктическата поляна, а Сидни прилича на пъстроцветна пеперуда.

Увивам се в якето си като в пашкул и гледам как Иън наблюдава актьорите. Струва ли ми се или погледът му наистина се е спрял върху Сидни?

Тя ме забелязва и скача от сцената.

— Вий! Къде ли не те търсихме!