Джинн Райан - Игра на нерви

Пред себе си виждаме малък асансьор с табелка „Добре дошли, ВИПове“, в случай че забравим, че сме използвали ВИП паркинга и ВИП входа. Влизаме в асансьора и виждаме отраженията си в цял ръст в голямото огледало. Не приличам на слънчевото ретро момиче, което бях преди малко. Под очите си имам синкави петна. Лицето на Иън също изглежда изпито, а челюстта му — стегната. Колко ли ще ни състари тази вечер?

— Не се страхувай — прошепва Иън. Топлият му дъх гъделичка врата ми.

Качваме се няколко етажа по-нагоре и вратите на асансьора се отварят в луксозно фоайе, изпълнено в различни нюанси на червеното, и с топло, приглушено осветление. Отляво се вижда по-голяма асансьорна врата с надпис „Камериерки“. Единствената друга врата, право пред нас, е от резбовано дърво и за наше учудване не носи табела, напомняща за ВИП статуса ни. Напомня малко на замък, от онези с тъмниците. Изведнъж ме обзема желание да се обърна и да побягна към къщи.

Тялото ми явно ме издава, защото Иън притиска буза в моята.

— Можем да се справим, Вий. Само три часа. Ще те пазя.

Той ме целува по слепоочието и стисва ръката ми.

В гърдите ми се разлива топло, течно усещане. Три часа за три години в колеж по моден дизайн. И най-вече шанс да поправя всичко. След като се погрижа за първата важна стъпка по пътя към кариерата ми, мама и татко ще трябва да повярват, че гледам към бъдещето. И ще ги накара да направят същото. Сидни ще се срещне с агент и може би с това ще започне летящият старт на собствените й мечти. Ще се сдобрим — имаме зад гърба си твърде много години на доверие и хубави изживявания заедно, за да ги захвърлим с лека ръка. Да, тези награди могат да променят всичко. Мога да ги спечеля за семейството си. За най-добрата си приятелка. За себе си.

Три часа. По-малко от двеста минути. Гледала съм по-дълги филми. Кимвам и изпъвам рамене.

Двамата заедно отваряме тежката врата.

Намираме се в малка стая със същото приглушено осветление като пред асансьорите. Единствените мебели са лъскаво бюро и три фотьойла с масички с пепелници — нещо, което никога не може да се види на обществено място. От другата страна има дълъг коридор, а десетина метра по-натам — отворена врата, от която струи светлина. Отдясно, във фоайето, има две врати със светещи табелки, на които пише „Иън“ и „Вий“.

Телефонът ми звъни.

ВЛЕЗТЕ В СТАЯТА ЗА ИНТЕРВЮТО.

— Време е да започнем борбата за наградите — казва Иън, като ме целува и се скрива в своята стая. Вратата се затваря след него, преди да успея да зърна нещо повече от семпла маса и светлозелени стени.

Влизам в другата стая. Мирише на кедър, а по едната стена са наредени закачалки, подсказващи, че в реалния живот помещението служи за гардероб. Тази вечер обаче е декорирано като уютна гримьорна с лъскава тоалетка от черешово дърво и червен кожен стол пред добре осветено огледало. Сядам. На масичката е оставен плик с моето име, изписано калиграфски. Вътре има картичка от тежка хартия, ароматизирана с люляк и изписана на ръка с цветист почерк. Много ретро. В бележката се казва да се освежа, както и че мога да използвам всичко от чекмеджетата. Отварям едно и намирам малки целофанени пакетчета, всяко с логото на козметичната марка, с която се глезя само по Коледа, пълни с мостри на гланц за устни, сенки, спирали — каквото се сетите. В следващото чекмедже откривам шишенце вода и малък плик със студени компреси. Отпивам голяма глътка и притискам един от компресите върху подпухналите си очи. Комбинацията веднага ме освежава.

От малкия розов говорител на масичката се носят звънливи трели, а после женски глас казва:

— Имате три минути до началото на интервюто.

Оглеждам се критично в огледалото, както правя с актьорите преди представление. Пепелявосива кожа, уморени очи, проскубана коса. Нищо чудно, че са ми написали да се освежа. Но каква роля играя? Дръзка кавгаджийка? Невинна жертва? Може би ако си нарисувам бойни рани, ще привлека повече симпатизанти. О, не ми пука. Ще се държа естествено — ни повече, ни по-малко.

Докато търся подходящите цветове в пликчетата, ме обзема особено спокойствие. Ето това знам как се прави. Избирам сиви сенки за очи, черна спирала и очна линия. Малко пудра за изравняване на тена и гланц за устни за блясък. Намирам луксозна четка, от която се очаква да приглади косата ми с някакъв йонизиращ процес. Винаги съм била скептична към рекламите й по телевизията, но след няколко секунди косата ми добива копринен вид.