Джинн Райан - Игра на нерви

Рижият трясва с ръка по масата и стъклената плоскост

се залюлява. Иън я задържа, за да не ни удари в коленете. Защо мебелите тук не могат да стоят неподвижно?

Рижият се обръща с разперени ръце към една от камерите:

— Абе, момчета, аз щях да я затвора за трийсет.

Очаквам едва ли не камерата да кимне. Вместо това осветлението намалява. Споглеждаме се въпросително. Един по един вадим телефоните си, за да видим кой ще спечели следващите петдесет долара. Моят екран е празен.

Стаята се изпълва със сигнали от получени съобщения. Следва нова вълна от подскачане по канапетата, докато всички се наместваме. Черните екрани на стените премигват с местещи се светлини като машини за пинбол.

След малко на тяхно място се появяват образите на Гейл — жената, която ме интервюира, и трийсетинагодишен мъж с бръсната глава, тениска на инди група и от онези големи халки на ушите, които нанасят трайни последствия.

Двамата заедно извикват:

— Добре дошли на кръга от предизвикателства за голямата награда!

Образите им се заменят от надписи ДОБРЕ ДОШЛИ! и графики на фойерверки на фона на енергична песен, в която разпознавам темата от играта миналия месец. После камерата отново се фокусира върху водещите, които стоят на малка сцена, заобиколени от хора с типичните полуоткачени изражения на Наблюдателите. Мъжът представя Гейл и след това себе си като Гай.

Той размахва пръст към стаята с играчите:

— Да припомним правилата. Сега играете като отбор, така че ако един от вас се откаже, никой не печели никакви награди.

Момичето с безопасните игли свива юмрук и обхожда с поглед масата, като го спира върху мен:

— Ако някой си бие шута, ще го намеря.

Изведнъж изпитвам нужда да отида до тоалетната. Камерата се премества върху Гейл.

— Ще започнем с няколко предизвикателства за разчупване на леда. Да се отпуснем и да се позабавляваме.

Иска ми се да питам другите какви награди са им предложили, но ми се струва, че е също толкова неучтиво, колкото да питаш за теглото или размера на сутиена, затова само пошепвам на Иън:

— Чудя се колко ли са станали зрителите.

Гай се ухилва от екраните над главите ни.

— Добър въпрос, Вий. Имате куп нови почитатели. Искате ли да познаете колко? Добре, хайде да поиграем. Който посочи най-близкото число, печели сто долара.

Подхвърляме предположенията си — от двайсет хиляди (аз) до половин милион (рижият тип). Гай и Гейл се усмихват един на друг, след което Гай оповестява, че печели някой си Тай. Оказва се рижият. Не ни казват точния брой, но тъй като следващото предположение е сто хиляди, явно ни следят много хора.

От това би трябвало да се почувствам известна, но единствената ми мисъл е колко ли плащат всички те, за да гледат седмина тийнейджъри във ВИП салон с нестабилна мебелировка. И какво очакват да видят?

Гейл плясва ръце с престорено въодушевление.

— Добре, следващото предизвикателство идва от публиката.

На нейно място се появява мигащ надпис: ВИЖ КОИ ГЛЕДА! съпроводен от накъсана електронна музика.

На екрана се показва група хлапета, скупчени в тясно пространство, което прилича на стая в общежитие. Дългокосо момиче с изцъклени очи чете на глас от телефона си: „Време е за малко забавление, за да започнем играта като приятели. За по петдесет долара на човек трябва да обиколите стаята и да кажете на всички малкото си име и от кой град сте“. — Тя вдига юмрук във въздуха. — Давайте.

Картината прекъсва.

Петдесет долара, за да кажа на останалите името си? Твърде лесно звучи. Може би има някаква уловка, но не се сещам каква. Представянето може да ни бъде даже от полза. Някъде май четох, че е по-трудно да постъпваш подло с някого, след като си погледнал на него като на друго човешко същество. Не че тези момчета и момичета се канят да ни нападнат. Кой знае, може с някои от тях дори да станем приятели. Не чак толкова, че да изпълним някое перверзно предизвикателство заедно, разбира се. По-скоро да си спомним със смях всичко това на някой купон, като участниците от миналия месец в последните клипове.

Обикаляме масата. Азиатката с розовия гребен е Джен. Приятелката й, която ме заплаши преди малко, е Мики. Двете са от Рино и си разказват вицове за секс във въздуха, след като чартърният самолет на ИГРА НА НЕРВИ ги докарал в Сиатъл. Момичето със страстта към гривните и бронзиращите кремове е Даниела, двамата с партньора й Тай са от Бойзи и също са пристигнали веднага след последното си предизвикателство. Вече познаваме Самюъл, който живее в Портланд.