Джинн Райан - Игра на нерви

— Разкарай се, задник!

Нима й е позволено да използва такива думи?

— Ами вие? — пита той другото момиче. Тя изкрещява „не“ и двамата бързо се отдалечаваме от масата.

Осем точки за мен, две за Иън.

Приближаваме се към друга смесена групичка. Джак продължава да ме гледа намръщено от масата си. Аз избягвам погледа му и повтарям бързо молбата си към още две момчета; едното е същото, което по-рано видяхме да влиза с приятелката си в залата. Тя стиска ръката му и ни гледа с ужасено изражение. Дали успях да съсипя срещата им? Изстрелвам нескопосано извинение и взимам телефона от Иън. Станаха десет. Защо не изпитвам никакъв ентусиазъм? Иска ми се само да изкрещя на всички, че съжалявам, и да избягам през вратата. Но не мога. Не и докато Иън не си изпълни квотата. Насочвам камерата към него, докато задава въпроса си на една дребничка брюнетка. Тя изписква като настъпено кутре, което привлича вниманието на момчетата при видеоигрите.

Русият младеж ни приковава с убийствен поглед.

— Писна ни от вас двамата. Изчезвайте оттук!

— Ей сега — отвръщам аз. — Само няколко минутки.

Докато Иън пита момичета номер четири и пет, ни обгражда тълпа. Лицето на русия младеж изглежда така, сякаш не му стига въздух. Подозирам, че това обричане на чистота не включва упражнения за овладяване на стреса.

Един от възрастните, който ни наблюдава от ъгъла на залата, се присъединява към разправията. Косата му е зализана назад, а сакото му струва над половината от целия ми гардероб. Може би е ръководителят им или нещо такова.

Той прегръща Иън през раменете и весело казва:

— Какво става тук, деца?

Иън се дръпва като попарен.

— Ние… провеждаме проучване. И с радост мога да заявя, че до момента вашата група показва забележителни резултати.

Мъжът сбърчва чело.

— Проучване?

Иън си пробива път през тълпата към друга маса с три момичета. Смуглите му бузи са придобили ален оттенък. Следвам го, доколкото мога, с камерата, без да съм сигурна дали съм успяла да уловя последния му въпрос, но писъкът на високата червенокоска, която току-що заговори, би трябвало да е достатъчно доказателство. Скоро изтръгва подобни викове и от двете й приятелки. Дотук осем.

Русият младеж казва нещо на мъжа със скъпото сако, който само кимва и се усмихва. Какво ли замислят?

Иън поглежда задъхано към мен с лъснало от пот лице и се втурва към една маса близо до вратата. Тълпата го следва с недотам чисти викове. Аз насочвам камерата към тях, а русият младеж посяга да я вземе. За малко да успее, но аз успявам да пъхна телефона в сутиена си. Излъчвам гърди и го предизвиквам да бръкне в деколтето ми покрай вампирския зъб на тениската ми с надеждата да не отвърне на блъфа.

Той прави крачка напред и се спира на сантиметри от гърдите ми.

— Махай се оттук, курво!

Никой не ме е наричал така досега, но нямам намерение да обсъждам интимния си живот с него. Бързам да настигна Иън. Той вече е попитал още едно момиче, но аз не съм го хванала с камерата. Дали ще мога просто да гарантирам за него? Вадя телефона и записвам следващия въпрос.

— Питай още едно момиче — изкрещявам аз.

— Но вече станаха десет!

— Едно не се записа.

Той простенва.

Една от възрастните жени се приближава и размахва пръст в лицето на Иън.

— Би трябвало да се срамувате от себе си!

— Срамувам се, но бихте ли ми спестили конското? — отвръща той с чаровна усмивка.

— Покажи малко уважение, задник! — изкрещява русият младеж, който изглежда така, сякаш всеки миг ще се пръсне.

Прибирам телефона обратно в тениската си и размахвам юмрук.

— Ей, не забравяй Божиите заповеди! Не убивай!

В отговор мъжът се изплюва към мен. Аз изпищявам, когато плюнката му пада на върха на обувката ми. Той се смее и потупва по-младия по гърба.

— Прасета! — заплювам ги аз на свой ред.

Русият младеж ме хваща за ръцете и ги стисва при лактите. Дъхът му мирише на бензин, което несъмнено му помага в усилията да запази непорочността си.

Иън слага ръка на рамото му.

— Пич, тръгваме си. Остави я на мира.

Онзи напира напред.

— Имахте възможност да си тръгнете спокойно преди малко. Сега ще си тръгнете, както кажем ние.

Той ме повлича към вратата, а зализаният мъж и още няколко момчета хващат Иън. Тълпата наоколо крещи.

Джак дръпва блондина.

— Остави ги. Това май е за някаква игра.

Най-после някой да се сети. Русият младеж обаче избутва Джак настрани, без да ме пуска. Имам чувството, че ръцете ми са стиснати в менгеме.