Джинн Райан - Игра на нерви

• СВАЛИ И ЗАРЕДИ ПРИКАЧЕНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ. ТО ЩЕ ТИ ОСИГУРИ БЪРЗ ДОСТЪП ДО ИГРАТА.

• СРЕЩНИ СЕ С ИЪН В „ПАСИФИКА БОУЛИНГ СЛЕД 25 МИНУТИ.

• ВЛЕЗ ВЪТРЕ И ПОМОЛИ ДЕСЕТ МОМЧЕТА ЗА ПРЕЗЕРВАТИВ.

• ИЗЛЕЗ С ИЪН, КАТО ПЕЕШ ПЪРВИЯ СТИХ НА ПЕСЕНТА ПО-ДОЛУ.

Заради малката вероятност да се окажа амиш или привърженик на други нетрадиционни убеждения, ми дават текста на една песен за секс, която върви по двайсет пъти на ден по радиото. Добре де, повечето песни по радиото са за секс, но тази е най-образната.

Томи се обляга на стената.

— Е, какво е?

— Предизвикателство с Иън.

— Той ли ще ти партнира? — На последната дума гласът му пресеква.

— Съжалявам. Трябваше да бъда в екип с теб. Колко жалко, че не кандидатства.

Той отмества поглед и преглъща.

— Какво е предизвикателството?

— Не знам дали ми е позволено да кажа.

— Формално погледнато, не съм нито от публиката, нито Наблюдател. Освен това никой няма да разбере.

Казвам му.

Изражението му е безстрастно, но в очите му се чете твърдост.

— Добре, нека поне да дойда с теб. Би било лудост да се срещаш сама с него.

— Налага се.

Показвам му телефона си.

Той стисва зъби, както когато мис Сантана — преподавателката ни по драматично изкуство, се опита да отреже бюджета му за декори.

— Прекалено си умна за това.

— Няма да ходя никъде сама с него. Залата за боулинг е обществено място.

Томи вади собствения си телефон.

— Ще се запиша за Наблюдател.

— Не е нужно да харчиш пари, за да ме пазиш.

Той вдига рамене.

— Бездруго щях да се запиша. Не изпитвам особен интерес към актьорските купони.

— Сигурен ли си? Матю е намислил да добави допълнителна съставка в пунша.

Мис Сантана не блести със способностите си на надзирател, пък и ми се струва, че Томи може да се забавлява добре, ако се поотпусне.

Той въздъхва.

— Но бъди предпазлива. Обещаваш ли?

— Стига ти да обещаеш да се запишеш само като онлайн Наблюдател, а не на живо, защото иначе ще ме дисквалифицират.

— Разбрахме се — кимва той. — Не забравяй, че можеш да се откажеш във всеки един момент.

— Естествено. В мига, в който нещо ми прозвучи съмнително, се махам оттам…

На лицето му за кратко се изписва надежда или съмнение, но нямам време да определя кое от двете. Бързо отивам до колата си и проверявам указанията за пътя, които са ми изпратили заедно с инструкциите за предизвикателството. Свалям и приложението. Жалко, че Томи не може да дойде с мен, за да обсъдим стратегията ми. Но пък предизвикателството изглежда доста ясно. Разбира се, това с водата също звучеше така. При спомена за студената блуза, залепена за гърдите ми, гърбът ми потреперва.

Опитвам се да отвлека мислите си от предстоящата мисия, като си пускам хип-хоп. От това обаче само пулсът ми се ускорява. Двайсет минути по-късно спирам на паркинг, пълен с луксозни джипове и миниванове. Иън стои до вратата и пристъпва от крак на крак. Хе. Справедливо е този път той да почака.

Оглеждам се за Наблюдатели. Не трябва ли да има такива, които да ни записват? Може би тепърва пътуват насам. Няма обаче причина да не сляза и да не поздравя партньора си. Когато стигам при него, виждам на вратата табелка с надпис: ДОБРЕ ДОШЛИ, ОБРЕЧЕНИ НА ЧИСТОТА. [2] „Обречени на чистота“ (Purity Promisers) — младежка организация, чиито членове спазват целомъдрие преди брака. Б. пр.

— Току-що предизвикателството стана по-трудно — отбелязвам аз.

Той свива рамене, все едно го е очаквал.

— Не забравяй, че условието е да поискаме, не да чакаме отговор.

Защо не ми хрумна този ъгъл? Ще трябва да играя по-добре, ако искам да спечеля нещо тази вечер.

— Много съобразително.

Той почуква значката ми на Джими Картър.

— Веднъж го видях на едно събитие на „Подслон за човечеството“.

Брей, момче, което забелязва аксесоари и помага на бездомните? Ето, Томи нямаше за какво да се притеснява.

— Колко дълго ще чакаме Наблюдателите? — питам аз.

— Защо да ги чакаме? Можем сами да заснемем всичко. Приложението включва линк за видеочат.

Поглеждам телефона си, на който сега се вижда малкият символ на ИГРА НА НЕРВИ в центъра на сектора за любими приложения. Следвам инструкциите и пускам програмата, която показва моето предизвикателство и бутон за видеочат с малък статус: ЗАДАЧАТА ОЩЕ НЕ Е ЗАПОЧНАЛА.

— Камерата на телефона ми не става за нищо — казвам аз.

— Не се притеснявай. Можеш само да отвориш линка, за да предава звук за всеки случай. За основния клип ще използваме моя телефон. Какво ще кажеш първо аз да те снимам, преди да сме ги вбесили докрай, а после ти мен?