Джинн Райан - Игра на нерви

Започвам да гриза ноктите си. Защо се втурнах да защитавам играта?

— На мен ми се стори истински уплашен.

— Това е идеята. Но не могат да те принудят да направиш нещо прекалено опасно или незаконно. Нали ще ги осъдят?

Томи изпъшква, все едно съм малоумна.

— Ако никога не карат играчите да правят такива неща, защо собствениците са толкова анонимни?

— Вероятно са регистрирани на Каймановите острови заради данъците или нещо такова.

— Мисля, че не си даваш сметка с какво си имаш работа. — Гласът му става по-настойчив. — Не е нужно да се правиш на момичето с татуировка на дракон, което изравя лична информация за хората. Ще го използват срещу теб.

— Нямам какво да крия.

Е, ако не се брои онзи кратък престой в болницата. Но дори от ИГРА НА НЕРВИ нямат достъп до картоните на пациентите. Освен това ми писна да се срамувам от нещо, от което изобщо не би трябвало да се притеснявам.

Той кимва към вратата.

— Хайде да отидем на купона. Можеш да изпееш твоята версия на училищния химн.

Замахвам престорено към него, все едно ще го замеря с телефона си. Той се навежда. Зад открехнатата врата се чуват гласовете на участниците в пиесата, които рецитират любимите си реплики и се смеят. Сидни и Матю, естествено, са най-гръмогласни. Аз минавам покрай Томи и ритвам вратата, за да се затвори.

— Знам, че се чувстваш обидена — казва тихо той. — Но това не е причина да се превръщаш в някаква си femme fatale.

Де да можех.

— Просто ще бъде забавно да направя нещо съвсем различно.

— Вече го направи. Два пъти. Спомни си колко се разстрои първия път, когато нещата се объркаха.

— Но снощи не беше толкова зле. И спечелих.

— Това бяха предварителни предизвикателства. В кръговете на живо хиляди хора от цял свят си плащат, за да те гледат. Нали не мислиш, че ще се задоволят с една мокра фланелка?

— Е, нека поне да видим какво предлагат.

Проверявам телефона си. Естествено, организаторите вече са размахали първата награда: целодневно преобразяване в салон „Дев“ с масаж, кола маска, консултация за грим и козметични процедури. Най-хубавото е, че ще получа прическа от собственика, при когото е невъзможно да си запишеш час, освен ако не си местна знаменитост. И като че ли това не е достатъчно да ми потекат лигите, ами ми изпращат и снимка на моя милост, облечена в онази сладка рокличка, която разглеждах онзи ден в нета. Сега пропорциите са правилни и не изглеждам зле, въпреки „почти В“ чашките си.

По ръцете и краката ме полазват тръпки, отчасти заради страхотните награди, отчасти заради думите на Томи. Подобни награди вървят ръка за ръка с внушителни очаквания.

Подпирам се на скърцащите парапети, за да обмисля вариантите. Долу две врани кълват от контейнера за боклук. Защо в Сиатъл има толкова много врани?

Птиците не предпочитат ли топлите климати? Вятърът се усилва и те литват, а въздухът наоколо притихва.

Тази вечер за пръв път не съм наказана, откакто миналия ноември паркирах колата си в гаража и заспах на любимите си песни. Оттогава насам мама и татко гледат на мен като на някакво крехко същество, което се е опитало да направи нещо немислимо, въпреки че безброй пъти съм опитвала да им обясня истината.

Все пак Сидни ми повярва. Или поне така си мислех. Официалната история беше, че съм се разболяла от тежък грип и се е наложило да ме приемат в болница. Известно време се носиха слухове, но докато се върна на училище, вниманието на всички се бе насочило към любовния триъгълник във футболния отбор.

На всички им пука единствено за най-новата драма. Тази вечер имам възможност да заменя собствената си драма с нещо ново. Само да знаех дали то ще бъде по-хубаво или по-лошо.

Взирам се в телефона си.

— Ти си умно момче, Томи. Може би най-умното, което познавам. И много ценя съветите ти.

— Значи ще им откажеш?

— В никакъв случай. Играта започва.

Две минути след като изпращам съгласието си, от ИГРА НА НЕРВИ ми отговарят с описание на първото предизвикателство на живо. Докато чета съобщението, дишането ми се учестява. Инстинктивно отдръпвам телефона от Томи.

ДОБРЕ ДОШЛА В КРЪГОВЕТЕ НА ЖИВО, ВИЙ!

ЩЕ ИМАШ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СПЕЧЕЛИШ КУП СТРАХОТНИ НАГРАДИ. А ЗА ПАРТНЬОР СМЕ ТИ ИЗБРАЛИ ЧОВЕК, КОГОТО ВЕЧЕ ПОЗНАВАШ —

ИЪН!

Ще ми партнира онзи сладък тип от кафенето? Не е зле.

ЕТО И ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ПЪРВОТО ТИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО.

ЗАРЕЖИ ГАДЖЕТО.

На екрана се появява снимката на Томи. Хм, може би проучванията им не са толкова задълбочени, колкото се опасявах. Но гадже или не, идеята да отида без неофициалния си партньор силно ме притеснява.