Джинн Райан - Игра на нерви

Благодаря му, признателна за загрижеността, но потръпвам при мисълта какво ли значи да ги вбесим.

Покрай нас минават момиче с розови бузи и гаджето й и влизат вътре. Кискат се и се държат за ръце, а свенливите им погледи показват, че още дори не са се целунали за първи път. В сравнение с тях се чувствам светска дама, въпреки че и аз не съм стигала много отвъд етапа на целуването.

Раменете ми се сковават.

— Чувствам се като кретен. Тези хлапета ще помислят, че им се подиграваме. Не го заслужават.

Иън си поема дълбоко въздух, загледан вътре в залата. После написва нещо на телефона си. След минута четене заявява:

— Изследванията върху програмите за въздържание показват, че най-успешни са тези, които не отричат правилата на безопасния секс. Така че присъстващите трябва да са наясно с презервативите. Ако ли не, значи им правим услуга.

Поклащам глава.

— Страхотно оправдание.

— Виж, това е просто тъпо предизвикателство. Може би ще им се стори забавно. Ние ще ги питаме любезно, нали така?

Хора на нашата възраст би трябвало да могат да понесат двама идиоти, които молят наред за презерватив. Никого няма да обидим. А кой знае, може да са чували за ИГРА НА НЕРВИ и да се посмеят заедно с нас. Да стане голям майтап.

— Готова ли си?

Кимам, като се опитвам да се убедя в това.

Влизаме по облятата във флуоресцентна светлина алея и ни заливат вълни от викове, смях и миризма на пържени картофи и лак за дърво. Залата е пълна с десетки тийнейджъри, съпровождани от няколко възрастни. По стените висят транспаранти с надписи: „Запазете най-хубавото за брака!“ и „Мигът не е добър съветник“.

Сърцето ми пулсира като бас китара; не, по-скоро като банджо. Иън ме хваща за ръката, което не ме успокоява, въпреки че кожата му е топла и гладка. В далечния край на бара за закуски мигат и бръмчат няколко видеоигри. Пред тях стоят пет широкоплещести момчета, хванали джойстикове с формата на пистолети. Ще изкарам половината си квота, ако попитам всеки от тях, и при това никой друг няма да чуе. Кимам към тях и Иън ме повежда натам.

Когато стигаме при тях, Иън пуска видеопредаването. Високият рус младеж с къса коса, който стои най-близо до мен, повдига вежди.

Леко кашлям и казвам:

— Извинете. Да ви се намира един излишен презерватив?

Той слага ръце на кръста и изпъчва гърди.

— Моля?

— Търся презерватив — казвам аз по-силно. — Имате ли?

— Не е смешно.

Една точка. Пристъпвам към къдрокосия му приятел.

— Можете ли да ми услужите с един презерватив?

Все едно е нещо, което ще върна след употреба. Пълна отврат.

— Изчезвай — намръщва се той.

— Не и докато не питам и приятеля ви. — Насочвам се към ниското момче, което хапе устните си. — Имате ли презерватив?

Преди да успее да отговори нещо, питам и момчетата с джойстиковете-пистолети. И двамата ги насочват към мен, а в този момент ударът на топката в кеглите проехтява във въздуха като изстрел. Аз подскачам. Иън слага ръка под кръста ми, което, кълна се, ме пронизва като ток, колкото и да съм притеснена.

— Все пак благодаря.

Задъхана се отправям към друга групичка.

На една маса седят три момчета и две момичета и пият безалкохолни. Без да съм си съставила план за действие, потупвам по рамото първия. Когато се обръща към мен, дъхът ми спира. Това е Джак, по когото приятелката ми Юли си пада от месеци. Присъствието му тук май обяснява защо не стигна доникъде с него. Мисля, че е приятел с Томи във видеоклуба. О, господи, дано да се сети, че участвам в ИГРА НА НЕРВИ. Някак си обаче подозирам, че Бог няма да застане на моя страна в това безумие.

Изтривам длани в полата си.

— Хм, здрасти, Джак. Чудех се дали можеш да ми дадеш, хм, един презерватив?

Лицето му става аленочервено.

— Защо ме питаш?

Мъча се да не заплача.

— Много съжалявам.

Не е против правилата да се извиня, нали?

Той се взира в мен с присвити очи и поклаща глава.

Иън ме хваща за ръката и ме повлича към друга маса.

— Не се замисляй. Почти свърши.

Прав е. Бързо задавам въпроса на още две момчета, без да чакам отговор. Едното се изправя и застава пред мен.

— Не е смешно. Мисля, че трябва да напуснете.

Чувствам се като изрод, но все пак преминаваме към

момичетата до тях. Не са направили нищо, с което да заслужат подобен тормоз. С треперещи ръце взимам телефона от Иън.

— Бъди внимателен с тях.

Той се обръща към момичето с няколко пласта син грим на очите.

— Случайно да носите презерватив? Не че ще го използвате.