Джинн Райан - Игра на нерви

Опитвам се да надникна в телефона на Иън, но той го държи близо до гърдите си. Лицето му проблясва в различни цветове под неоновите светлини на алеята — в един миг е нежно лилаво, а в следващия — огненочервено.

Хората отвън също проверяват телефоните си, за да разберат какви развлечения им предстоят.

Една жена с едри червени къдрици, напомняща на сопраното във „Фантома на операта“, почуква на прозореца на Иън и изкрещява:

— Какво е предизвикателството? — После посочва към мен. — Сигурно си го бива. Младата дама изглежда така, все едно ще повърне.

Иън сваля стъклото и свива извинително рамене.

— Съжалявам, трябва да изчакате, докато съобщят от ИГРА НА НЕРВИ.

Не би трябвало да се налага да й напомня правилата. Нима не е гледала предния месец? Или Наблюдателите на живо печелят награди, ако накарат играчите да нарушат правилата, също както ако успеят да заснемат интригуващи кадри? Боже, пак започнах с конспиративните теории.

Махваме на поддръжниците — на феновете си? — и Иън вдига обратно прозореца. Един тип се опитва да му попречи, като навира телефона си напред. Светкавицата ме заслепява за миг, но Иън успява да затвори прозореца и вдига два пръста като знак на мира.

Вея си с ръка.

— Уф! Като папараци са.

— Е, какво е твоето предизвикателство?

— Първо ти.

Той отпуска глава назад на седалката.

— Аз трябва да бъда очарователен в една доста неочарователна част на града. Достатъчно очарователен, за да убедя някое работещо момиче да ми предложи безплатен секс. Сега ти изплюй камъчето.

— Ако допуснем, че ще участвам в новото предизвикателство, ще се наложи да убедя някой да ми предложи сто долара за услугите ми.

Той ме оглежда бавно от горе до долу.

— Това би било добра цена.

— Благодаря. Може би е. — После се намръщвам. — Но дали е така в тази част на града? Не мога да повярвам, че някое момиче ще се продаде за каквато и да било сума, а ако поискам повече от обичайното, ще се окаже много трудно предизвикателство.

Той се засмива и изважда телефона си.

— Колкото по-трудно, толкова по-добре, поне що се отнася до потенциалните клиенти.

Простенвам.

Той гледа телефона си около минута и после казва:

— Типичната тарифа за момиче на повикване е между сто и триста долара. При уличните проститутки обаче става дума за двайсет до петдесет. Така че ще искаш повече от стандартната цена, но пък и не изглеждаш като наркоманка.

— О, благодаря, партньоре.

Коремът ми се обръща. После си спомням наградата. Страхотен телефон, без мама и татко да мрънкат за сметките — би било райско. Но готова ли съм да се излагам по улиците, за да го спечеля?

Иън споделя, че той би спечелил комплект луксозно оборудване за къмпинг. Това момче определено е на пътешественическа вълна. Очите му блестят по-ярко от неона отвън, още повече, че организаторите ни изпращат бонус оферта: за всеки хиляда новозаписани онлайн Наблюдатели ще печелим по двеста долара. Леле. Колко ли хора ще си платят, за да видят как ще оцелеем в царството на проституцията?

— Трудно ще документираме предизвикателствата, без да подплашим проститутките и сводниците — казвам аз.

— Просто трябва да бъдем дискретни. Както и Наблюдателите ни.

Няколко десетки от тях, повечето около двайсетина годишни, са оградили колата ни и обикалят наоколо като зомбита.

Телефонът пак иззвънява по онзи досаден начин. Готова съм да се откажа, само и само да си върна старата мелодия. Като виждам кой е, не мога да повярвам, че от ИГРА НА НЕРВИ са го допуснали. Вдигам, преди да са размислили.

— Добре ли си? — пита Томи. — Стори ми се, че те блъснаха доста силно.

Много бързо са пуснали видеото — почти в реално време. Явно не са го редактирали много. Но защо ми позволяват да говоря с Томи? Да не би да предават и разговора ни? Може би искат да разберат какво мисля. Това трябва да е.

— Хълбокът малко ме боли, но ще се оправя.

— Мога веднага да дойда да те взема. Не съм далеч.

Не се и съмнявам. Поемам си дълбоко въздух.

— Чакай, Томи, недей. Току-що получихме следващите си предизвикателства. Още не съм решила.

С периферното си зрение виждам ухилената физиономия на Иън.

Томи започва да преглъща и да диша учестено.

— Нали не обмисляш сериозно още едно предизвикателство?

— Става дума за страхотен телефон плюс евентуално малко пари. Това може да не значи кой знае какво за човек с банкова сметка и нова кола, но за мен е нещо голямо.

— Вече пострада. Не си струва да те убият за това.