Джинн Райан - Игра на нерви

— Ей, миличка, колко искаш?

— Повече, отколкото можеш да си позволиш — сопвам се с тон, който се надявам да звучи като уличен жаргон. Въпреки че съм помагала на Сидни да репетира какви ли не роли — от Лизел от „Звукът на музиката“ до нинджа принцеса в „Тигър и дракон“, тя никога не е играла проститутка и нямам особена представа какво се очаква.

Отдалечавам се от момчето, докато приятелите му го дразнят. Добре, че не решава да ме последва и да се опита да се докаже като мъж.

Толкова съм се фокусирала върху тях, че не забелязвам как се озовавам на пътя надве момичета — едното светлокожо, с флуоресцентни дрехи, а другото тъмнокожо, с металически дрехи. И двете изглеждат на моята възраст, само дето очите им са по-уморени от тези на майка ми. Оскъдните им потничета разкриват тресяща се плът, изложена на ледения нощен въздух, от което ме побиват съчувствени тръпки.

Флуоресцентната се озъбва и златният й зъб проблясва срещу мен.

— Какво правиш тук?

— Просто се разхождам.

Увивам се в якето си, за да покрия това, което би трябва да минава за съблазнително деколте, но сега ми се струва, че само аз така съм си мислила,

Металическото момиче ме посочва с пръст. Ноктите й са дълги поне два сантиметра, с тъмен лак.

— Гледай да е само това.

Двете с приятелката й се приближават. Мъча се да не си представям какво може да направи с тези нокти, но ми е трудно да се отърся от образа на дива котка, разкъсваща плячката си. Това предизвикателство е гадно. Повече и от предишното. Но не съм сама; Иън го чака същото. В този момент ми хрумва идея.

Внушавам си, че не трябва да отстъпвам назад, точно както те учат да правиш в Йелоустоун, ако край лагера ти души мечка. Когато момичетата вече са на един замах разстояние от мен, казвам:

— Един музикант се очаква да дойде тук след концерта си тази вечер. Случайно да сте го виждали?

Опитвам се да се усмихна като приятелка на приятелка.

Светлокожата облизва устни.

— Музикант?

Подскачам на балеринките си като възторжена фенка.

— Да. Казва се Иън… Джагър. Баща му е от „Ролинг Стоунс“? Старата рок банда? Е, синът му се е метнал на него. Яко, нали? Както и да е, бандата на Иън свири тази вечер в Сиатъл. Мернах на фен страницата му, че после ще си търси компания. Споменаваше за някакъв бар тук. Чували ли сте за „Флаш“?

Нали така се казваше онзи клуб, в който всеки уикенд арестуват по някого? След тази реч трябва да си поема няколко глътки въздух, за да не хипервентилирам.

— Защо му е да ходи на такова смотано място? — намръщва се момичето.

Оглеждам се разтревожено и забелязвам Иън на шест-седем метра от нас.

— О, боже! — възкликвам аз и се втурвам към него, а момичетата подтичват след мен.

Хващам го за ръката.

— Иън Джагър! Обожавам, обожавам песните ти!

Не е нужно да се преструвам на задъхана.

Иън скрива изненадата си с широка усмивка.

— Благодаря, сладурче.

Момичетата, смърдящи на парфюм и цигари, ме избутват настрани. Как очакват да привлекат клиенти с тази миризма?

— Здрасти, Иън — казва по-тъмната. — Аз съм Тифани. Наистина ли си известен?

Той свива рамене и се подсмихва като истинска рокзвезда.

Другото момиче обявява, че се казва Амброзия.

— Естествено, че е известен. Виждала съм го в списанията.

Получава се по-добре, отколкото съм очаквала. Дали Иън си дава сметка каква огромна услуга му правя? И колко много ми е задължен?

Той се усмихва пак в стил „е, какво да се прави“, а на бузите му се появяват убийствените трапчинки.

— Тук сме само за една вечер. Да имате идея къде мога да се позабавлявам?

— О, ние можем да те позабавляваме, сладурче — отвръща Тифани.

Иън ми подава телефона си.

— Ей, принцесо, можеш ли да ме снимаш с тези прекрасни дами? Агентът ми иска да види какво правя из различните градове.

Насочвам камерата към тях.

— Разбира се, но аз мога да те позабавлявам по-добре от тях, при това безплатно.

Тифани свива юмруци и прави крачка към мен.

— Кой е споменавал за пари, кучко?

Бинго.

— Извинявай, предположих…

Амброзия слага ръце на кръста и застрашително казва:

— Недей много да предполагаш, курво.

Иън застава между мен и момичетата.

— Ей, зарежете я. Значи и двете искате да се забавлявате с мен? Без ангажименти?

— Разбира се — потвърждава Тифани. — Ще пуснеш ли снимките ни на сайта си?

Той се усмихва към мен.

— Снимките ви ще обиколят цялата мрежа. Обещавам ви. Затова дадох камерата на тази пикла.