Джинн Райан - Игра на нерви

Той повдига веждите си като гъсеници. Не искам и да си представям какво се върти в главата му.

— Страшно си сладка, но не мога да ти дам толкова. Против убежденията ми е.

Все едно мъжете, които търсят малолетни проститутки, имат убеждения.

— Много жалко. Приятна вечер.

Тръгвам напред.

Той включва на задна скорост и Иън отскача настрани.

— Мислиш се за много важна, а?

Виждам, че нещата не отиват на добре.

— Не.

— Кучка! — изкрещява той и форсира двигателя, за да спре по-нагоре по улицата до едно момиче с обувки с капси и дванайсетсантиметрови токове.

Коленете ми омекват. Първо проститутките, сега този. Не помня някога да са ме наричали „кучка“ два пъти за една вечер, дори за един месец. Долната ми устна потреперва.

Иън се приближава и ме стисва за рамото.

— Не му позволявай да те разстрои. Той е просто кретен, който не получи, каквото искаше. Ще успеем. Ще видиш. Междувременно клипът се получава страхотно.

Той се отдръпва, за да заеме позиция наблизо.

Преглъщам притеснено и наблюдавам как момичето с капсите си бъбри с мъжа с веждите, как кима и се усмихва. Как ще си намеря клиент при толкова проститутки, готови да работят за по-малко от сто? Очевидно от ИГРА НА НЕРВИ са преценили трудността на предизвикателството. А и какво съм очаквала за нов телефон плюс бонус?

Няколко минути по-късно момичето заобикаля колата отзад, за да се качи на пътническото място. В мига, в който се скрива от погледа на мъжа, лицето й става безизразно. Какво ли си мисли? Че това не е истинският й живот, също както аз си казвам, че не е моят?

Изведнъж изпитвам непоносима умора. Иска ми се да се прибера вкъщи, да си взема гореща вана и да си легна. Проверявам телефона си в крачка. Няма нови съобщения. Организаторите продължават да ги блокират. Не разбират ли, че имам нужда от морална подкрепа?

Иън за дребни монети за уличен телефон, за да чуя приятелски глас, стига да намеря работещ телефон, който да не е покрит с някаква гадост. Точно тогава обаче една кола забавя ход и емблемата на „Мерцедес“ спира зад мен. Прозорецът се смъква и виждам приятен мъж на около трийсет години с поддържани бакенбарди и момчешки черти. Не прилича на такъв, който би се нуждаел от услугите на уличница. Негова си работа. Той обляга ръка на прозореца и показва огромния си часовник, който струва повече от колата ми.

— Здрасти — казва той и зъбите му лъсват в мрака.

Заставам достатъчно далеч, за да не може да ме стигне с ръка, с пострадалия хълбок напред.

— Здрасти и на теб.

— Не бива да се мотаеш тук сама.

Чакам да добави, че трябва да се кача в колата и да се възползвам от затоплените седалки.

Вместо това той казва:

— Каквито и проблеми да имаш и да мислиш, че това е единственият ти избор, те могат да се решат и по друг начин. Особено ако позволиш на някой да ти помогне.

— Някой като теб?

Той се усмихва.

— Имах предвид някой по-силен от мен.

Леле.

— Тройка?

Ако ми предложи стотачка за оргия, това ще отговаря ли на условията?

За миг устните му се разтеглят в отвращение, но усмивката бързо се връща на лицето му.

— Говорех за по-висша сила. Със съпругата ми управляваме църковна организация, която помага на момичета като теб.

Полагам всички усилия да остана в роля.

— Момичета като мен ли? Ти не знаеш нищо за мен.

— Знам, че ти трябва място, където да се чувстваш в безопасност. Ако искаш да хапнеш домашна храна и да си побъбриш с други млади жени, които са били на твоето място, можеш още сега да се махнеш от улицата.

Поглеждам към Иън, който преминава с камерата си покрай нас.

— Много мило, но няма нужда.

Мъжът в колата проследява Иън с очи и се подава навън, за да го види, когато той застава на място, което би трябвало да попада в сляпото му петно. Този явно наистина се ползва със закрилата на висша сила, ако често му се случва да зяпа така истински сводници.

— Ти ли отговаряш за благополучието на тази млада дама? — пита той.

Иън свива рамене.

— Ние сме приятели.

Онзи му подава ръка.

— Радвам се да го чуя. Защото искам да я заведа на сигурно място, където ще й помогнат. Знам, че няма да имаш нищо против, приятелю.

Махвам с ръка да привлека вниманието му.

— Ехо? Аз имам против. Благодаря за загрижеността, но съм си добре. Нещата не са такива, каквито изглеждат. Ние само се разхождаме.

Мъжът поклаща глава, без нито едно косъмче да мръдне от мястото си.

— За жалост много млади жени тук пострадват жестоко от мъже, които твърдят, че се грижат за тях като приятели.