Джинн Райан - Игра на нерви

Те ме изглеждат победоносно и питат Иън къде е отседнал и дали могат да си поръчат рум сървис.

В този момент към нас се приближава внушителен здравеняк с Федора на главата. Федора? Този майтапи ли се?

Пъхнал е ръце дълбоко в джобовете на шлифера и му липсва само яка от леопардова кожа, за да завърши цялостния му облик.

— Тиф, Ам, този притеснява ли ви нещо?

Момичетата си счупват краката да тичат към него.

Хващат го за ръцете и му шепнат нещо.

Той обаче се мръщи.

— Никога не съм го чувал.

Държа камерата до гърдите си и се надявам да не ме забележи. Той присвива очи към Иън. Отмества момичетата и се приближава към него.

— Казах, че не съм чувал за теб.

Иън свива рамене.

— Свирим предимно емо.

— Хомо? Свирите хомо?

— Не, емо. Малко пънк, малко депресарщина.

Онзи продължава да се приближава, все така с ръце в джобовете, като се спира на няколко крачки от Иън.

— Нещо като пънк, така ли? И къде свирихте тази вечер?

Иън преглъща.

— В един малък клуб. Съмнявам се да си го чувал.

— Попитах къде свирихте, Иън пънк хомо Джагър?

Приближава се вече на сантиметри. Иън преглъща. Аз продължавам да снимам, въпреки че вече имаме, каквото ни трябва. Просто не мога да се спра. Тифани и Амброзия се бутат зад сводника си и се споглеждат с разширени очи, които някак ги подмладяват.

— Стори ми се, че се интересуваш дали можеш да прекараш нощта с моите момичета — казва сводникът с нисък глас.

— Само си приказвахме — усмихва се Иън. — Много са хубави.

Онзи вади едната си ръка от джоба и потърква наболата си брадичка.

— Така си е. Да ти кажа, и с мен е забавно да се бъбри. Какво ще кажеш да се поразходим малко да си побъбрим?

— Звучи добре, но трябва да тръгвам. Другите от бандата сигурно вече се чудят какво е станало с мен.

— Всъщност не те питам — прошепва сводникът.

Иън ме поглежда безпомощно. Камерата се хлъзга в ръцете ми. Изкушавам се да я прибера в джоба си, преди този тип да ми я вземе, но не искам да губя кадри.

— Стой тук — казва ми Иън.

Сводникът за първи път поглежда към мен.

— Тя с теб ли е? Чудно. И тя може да дойде.

Той побутва Иън с лакът.

Не знам дали да го последвам или да избягам. Сводникът не може да гони и двама ни, но може да прати Тифани и Амброзия след мен. Озъртам се с надеждата да повикам някого на помощ.

В този момент иззад ъгъла се появява тумба от двайсетина души. Един от тях посочва към нас и всички вадят телефоните си.

Наблюдателите.

Заобикалят ни и ни снимат.

Сводникът сбърчва чело.

— Какво, по дяволите, става?

Иън махва към множеството.

— Май ме забелязаха и други фенове. Трябва да им обърна малко внимание.

И се запътва към най-гъстата част на тълпата.

Аз също отстъпвам назад към тях. Част от физиономиите са ми познати от боулинга преди малко. За мое учудване никой не изглежда ядосан, че сме избягали от тях. Този път нямам нищо против да ме снимат. Тръгваме надолу по улицата сред овации и въпроси.

— Ще видите всичко, когато го излъчат — казва им Иън. После взима телефона от ръцете ми и снима Наблюдателите.

Сводникът и момичетата гледат озадачено след нас. Тифани плаче, сякаш е пропуснала нещо голямо.

И на мен ми се плаче, само че от облекчение. Доброто настроение на Наблюдателите ме обгръща като щит. Голям, шумен, прекрасен щит. С тях съм някой. С тях съм в безопасност.

Подтичвам до Иън.

— Е, сега можеш да вземеш автобуса до Кентъки или Канзас, или където си пожелаеш, и да отидеш на къмпинг.

Той се смее.

— Страхотно го измисли с тези момичета, въпреки че за малко да ни набият. Добре че телефонът ми е още тук.

Наблюдателите ни наобикалят и вдигат ръце за поздрав към Иън.

Той приема поздравленията им.

— Гарантирам ви, че клипът ще бъде страхотен, благодарение на невероятната ми партньорка! А сега й дайте малко въздух, за да си свърши и тя работата. Иначе шоуто приключва.

Изглеждат разочаровани, но не възразяват. Остават от тази страна на улицата, а ние пресичаме и излизаме от бизнес територията на Тифани и Амброзия. Поне така се надявам. Сега имам възможността и аз да припечеля нещо.

Иън се приближава до заведение с рекламна табела: „Жарки Жени на Живо“. Явно и при милион порно сайтове в нета някои мъже продължават да предпочитат това гадно преживяване лице в лице. Което е добре дошло за нас, понеже ни осигурява почти десет метра светъл тротоар.

Мъжете на опашката ме заглеждат, но никой не се приближава, дори когато Иън им маха с ръка. Решаваме, че сигурно искат да си говорят мъж с мъж или някоя подобна дивотия. Тръгвам по бордюра с една ръка на хълбока, а другата люлея до тялото си. Всеки път, когато минава кола и ме заслепява с фаровете си, се усмихвам със свити устни и изпъчвам гърди. Нося два пъти повече дрехи от Тифани и Амбър, взети заедно, но през целия си живот не съм се чувствала по-гола. От другата страна на улицата се разнася смях. Дано Наблюдателите кротуват, че иначе никога няма да изпълня това предизвикателство.