Джеймс Хърбърт - Луната

Мислите й все пак спираха на Джонатан Чайлдс — както често ставаше през последните няколко дни. Мис Пипрели страшно искаше да го помоли да стои далеч от колежа, но вместо това го бе уверила, че няма намерение да го уволнява, нито че е под подозрение. Ала присъствието му в „Ла Роше“, изглежда, създаваше риск за нейните момичета, а тяхното благополучие трябваше винаги да е първата й грижа. Тя, Виктор Плато и неколцина други членове на управителния съвет бяха разисквали въпроса с инспектор Робилиард и бе счетено за разумно понастоящем Чайлдс да бъде държан настрана от училището. Тя не бе споменала, че Виктор Плато беше настоявал Чайлдс да бъде веднага уволнен. Тъй като от летния семестър бяха останали по-малко от две седмици, не изглеждаше неразумно Чайлдс да се съгласи с изискването им. Беше се съгласил. И без колебание.

Когато тя го бе повикала в кабинета си онази сутрин в понеделник, точно преди три дни, напрежението у него бе смущаващо. Изглеждаше, че едва чува думите й, но все пак не бе разсеян. Умът му се бореше с някакъв вътрешен смут, докато все пак остро съзнаваше всичко около себе си. Разбира се, той бе разстроен не само от ужасното изпитание на Жанет, но също и от нараняванията на мис Себая при автомобилната катастрофа същия ден. Тя чувстваше, че неговата вътрешна вглъбеност не беше причинена от никакъв шок. Човекът търсеше — тя беше усетила неговото ровене в собствената си глава — но неговите търсения бяха умозрителни, наслуки. Той призна дарбата у нея, макар че не бе говорил за това. Понякога тя усещаше вибрации около цялата му фигура, психично поле, постоянно пулсиращо. Равнищата на колебанията й разстройваха, но все пак той, изглежда, не съзнаваше тези невидими излъчвания.

Едно предчувствие пронизваше мозъка й като нагорещен нож. Умът й не се спираше повече на отминалите дни, погълнат от сегашния истински кошмар.

Нещо чуждо присъстваше вътре в училището. При това хрумване сенките в стаята я притиснаха по-плътно, тиктакането на часовника стана по-силно.

Първата реакция на мис Пипрели беше да позвъни в полицейското управление на острова и тя действително се надигна от стола. Какво би могла да им каже?

Моля ви, елате, сама съм, изплашена, и някой е с мен, тук, в училището. Някой, който ни желае злото, а моите момичета спят и аз видях смъртта в лицата им, а те са така млади, така неопитни и нямат никаква представа за опасността.

Би ли могла да каже това на полицията?

„Чухте ли някой да се вмъква?“ — биха я попитали.

Техният човек не беше докладвал нищо необичайно, но те биха му се обадили по радиото и биха го накарали да провери из двора по-щателно. Няма нужда да се безпокоите, мис Пипрели (заклета стара мома, наплашена от собствената си сянка), всичко е наред, нашият човек е на поста си, пак се обадете, ако все още се тревожите.

Тя би могла да излъже, да се престори, че е чула шумове. И ако те пристигнеха наистина, за да не открият и следа от нарушител, какво тогава? Вдигнати вежди, снизходителни усмивки? Подигравателно кискане по обратния им път.

Това съображение я възпря и отново втвърди чертите на лицето й. Тя не би се унижила заради тревогите на една нощ. Мис Пипрели се запъти към вратата. Щеше да провери за себе си и ако откриеше и най-малката улика, че действително нещо не бе наред, би влязла във връзка с полицейското управление.

Ала решителността й се разколеба за миг, когато отвори вратата и страхът я докосна като ръка на скелет от мрака.

Чайлдс се събуди.

Нямаше кошмари, нямаше преследващи го демони, нито ужас, който да го разтърси в съня му. Отворил леко очи, той лежеше в тъмното и се вслушваше в нощта. Нямаше нищо, което да го обезпокои, само лекият бриз нашепваше във въздуха.

Надигна се и седна на ръба на леглото. Стана му студено, понеже беше гол, а и долавяше някакво вълнуващо очакване, което го разяждаше отвътре.

Очертанията на най-близкия прозорец се открояваха като сиво петно в тъмнината. През рамката се сменяха смекчените контури на дрипави облаци.

След като пипнешком намери очилата си на нощното шкафче, Чайлдс си ги сложи и отиде до прозореца.

Хвана се за перваза от внезапна остра и студена болка в гърдите.

В далечината, близо до върховете на скалите, „Ла Роше“ проблесна в червена светлина. За разлика от преди, нямаше слънце, което да освети сградата на колежа. Този път пламъците оцветяваха стените, докато трептяха нагоре от прозорците и облизваха заоблаченото небе.