Джеймс Хърбърт - Луната

Колата сви настрани, като остърга оградата.

— Джон! — извика Ейми.

Злорадстващите очи. Железни пръсти сковаваха гърлото му. Усети зловонен дъх. Той докосна врата си.

Колата сви наляво и се приплъзна по ниската каменна ограда. Храсти и клони шибнаха прозорците.

Ейми сграбчи волана, опита се да го извърти наляво, но здравата ръка на Чайлдс беше като замръзнала. Триенето на метала заглушаваше виковете.

Той едва дишаше, толкова стегнато беше гърлото му. Продължаваше да натиска педала на газта, докато се опитваше да избяга от кикотещото се същество зад гърба му. Но как можеше да избяга, когато То беше с него в колата?

Той пак завъртя волана, но не достатъчно, за да вземе завой. Чайлдс натисна спирачката, но твърде късно. Колата се плъзна, стената сякаш се изправи и се удари в тях.

Автомобилът спря, Чайлдс връхлетя върху кормилото, ръцете му рефлективно поеха тежестта на тялото и омекотиха удара.

Но Ейми нямаше за какво да се хване.

Предното стъкло се пръсна, Ейми се претърколи с писък през него и падна, обляна в кръв, зад стената.

Чайлдс захлупи глава над волана, усещайки, че му се повдига от тъпата, пулсираща болка. Бе имал късмет. Ейми нямаше.

В дъното на дългия коридор се отвори двойна врата и през нея влезе облечена в бяло фигура. Лекарят забеляза чакащия Чайлдс и бързо се запъти към него, спирайки за момент да каже нещо на преминаващата сестра. Тя забърза и се скри зад същата врата, от която се бе появил лекарят. Чайлдс се надигна от тапицираната кушетка.

— Останете тук, мистър Чайлдс! — провикна се д-р Полейн. — Бих могъл да поседна при такъв напрегнат ден.

Настани се до него и въздъхна с облекчение.

— Би могло да се каже, че денят е изпълнен със събития за вас.

Той огледа подробно Чайлдс с набитото си лекарско око:

— Трябва да ви прегледам.

— Кажете ми как е тя, докторе!

Полейн прокара пръсти по разрошената си, преждевременно посивяла коса и премигна срещу него през златните рамки на очилата си.

— Мис Себая има големи разкъсвания по кожата на лицето, врата и ръцете, някои от които, страхувам се, ще оставят малки, но неизличими белези. Трябваше да извадя парченца стъкло от едното й око. Само не се плашете, понеже те едва са засегнали склерата, не са достигнали до ириса или зеницата, така че това няма да се отрази на зрението й.

— Слава богу!

— Да, има защо да благодарите на Бога. Бих желал федералното правителство да последва примера на европейците и да наложи със закон задължителната употреба на предпазните колани. Но съм сигурен, че ще минат години, преди това да стане.

Той поклати глава.

— Мис Себая е със счупена китка, а освен това има сериозни натъртвания по ребрата и краката. Въпреки това бих казал, че е момиче с късмет, мистър Чайлдс.

Чайлдс се освободи от една дълго задържана въздишка и отново подпря главата си.

— Мога ли да я видя? — попита той, като погледна отново към лекаря.

— Страхувам се, че не. Искам тя да почива и затова й дадох успокоително. Мисля, че вече спи. Между другото тя пита за вас и аз й казах, че всичко е наред. Мис Себая бе щастлива да го чуе.

Изведнъж Чайлдс се почувства напълно изтощен. Видя как ръцете му неконтролируемо треперят.

— Бих искал да дойдете с мен — настоя д-р Полейн. — Може да сте ранен. Скулите ви са разкървавени, устната ви е подута.

Чайлдс докосна лицето си и трепна при допира с раната.

— Трябва да е от удара в кормилото — каза той, като предпазливо опипваше подутата си устна.

— Вдишайте дълбоко и ми кажете дали боли — рече д-р Полейн.

Чайлдс се подчини.

— Не чувствате ли остра болка?

— Не.

— Все пак трябва да се прегледате.

— Добре съм, само малко ми се вие свят.

Докторът се усмихна.

— Нервите ви са разбити. Днес следобед, когато влязохте с ученичката — как й беше името? — ах, да, Жанет, — ви предложих слабо успокоително, но вие отказахте. Сега искам да ви дам нещо по-силно, което ще вземете, като се приберете вкъщи, и то ще ви помогне да заспите.

— Мисля, че и без него ще заспя.

— Не бъдете толкова сигурен.

— Колко дълго ще трябва да остане Ейми тук?

— Зависи в какво състояние ще е окото й утре. Нужно е да бъде под наблюдение още няколко дни дори ако всичко е както трябва.

— Искате да кажете…

— Да, точно това имам предвид. Почти съм сигурен, че окото й не е сериозно увредено, но естествено трябва да вземем предпазни мерки. Между другото не обяснихте как стана всичко.