Джеймс Хърбърт - Луната

Навън самотна чайка нададе призрачен писък в злокобно застиналата под сребристите лунни лъчи нощ.

— Не, Жанет, ще трябва да провериш всичко от самото начало. Помни, че компютърът не притежава собствен мозък и разчита изцяло на твоя. Една погрешно подадена команда от теб и той не просто греши, а се бунтува. Ще откаже да ти даде онова, което искаш от него.

Чайлдс се усмихна на момичето, поуморен от непрекъснатите й елементарни грешки, макар да разбираше, че не всеки детски мозък е настроен на честотите на бързо настъпващата технологическа ера. Самият той, вече извън компютъризирания свят на търговските предприятия, трябваше да се адаптира към по-бавното темпо на децата, на които преподаваше. Някои от тях бързо усвояваха умението да работят с компютър, но други срещаха затруднения и той трябваше да им помогне по-лесно да преодолеят психологическите си бариери.

— Добре, натисни клавиша „Ретирн“ и този път внимателно провери всеки етап от програмата. Няма начин да сгрешиш, ако обмисляш всяка команда.

Намръщеното й лице му подсказваше, че не бе убедена в думите му.

Остави стисналата устни Жанет да натиска клавишите с излишна предпазливост.

— Хей, Кели, това е чудесно!

Четиринадесетгодишното момиче повдигна очи към него и засия. Когато погледите им се срещнаха, нейният се задържа малко по-дълго от обикновено. Чайлдс надзърна през рамото й към екрана на компютъра.

— Това твоята работна програма ли е? — попита впечатлен той.

Тя кимна и отново погледна към монитора.

— Надявам се годишната такса да ти стигне, за да продължиш обучението си на следващото ниво.

— Ще продължа, само трябва да изпратя тази разпечатка вкъщи. Когато види доказателството, татко ще се съгласи да доплати.

Чайлдс се усмихна — Кели твърде бързо откри потенциалната сила на електрониката. Кабинетът, в който имаше седем компютъра, поставени върху банки, се явяваше разширение на отделението за научни дисциплини. Изглежда, всички непрекъснато се нуждаеха от съветите на Чайлдс. Той бе имал късмет, когато беше дошъл на острова — тукашните колежи, повечето от които бяха частни, с голямо желание въвеждаха компютърното обучение, тъй като родителите плащаха високи такси за това. Преди идването си тук Чайлдс бе работил на свободна практика за една компания, специализирана в извършването на услуги за малки и големи търговски фирми. Монтираха компютърни системи, даваха консултации за техническото оборудване, разработваха съответните програми, коригираха и отстраняваха евентуалните отклонения от стандартите. Една от обичайните задачи на Чайлдс бе отстраняването на фабричните дефекти в системата, неизменно възникващи в първите дни на работа с техниката. Неоспорима беше изключителната му способност — или интуиция, както я наричаха някои — да прониква в сложните лабиринти на всяка система, да открива специфичната повреда. Той бе висококвалифициран, високоплатен и изключително ценен от своите колеги. Въпреки това заминаването му бе донесло облекчение на мнозина от тях.

Кели го гледаше усмихната.

— Имам нужда от нова програма, върху която да работя — каза тя.

Чайлдс погледна часовника си.

— Вече е късно да започнеш. За следващия път ще подготвя нещо с по-висока степен на трудност специално за теб.

— Мога да остана след часа.

Едно от момичетата се изкиска и Чайлдс почувства, че се изчервява пряко волята си. Мили боже, та те са едва четиринадесетгодишни!

— Възможно е, но днес аз не мога. Просто прибери всичко от банката до биенето на звънеца. Или още по-добре, помогни на Жанет да провери своята програма — струва ми се, че тя среща известни затруднения.

В погледа на момичето проблеснаха искри на раздразнение, но то продължи да се усмихва.

— Да, сър. — Гласът й прозвуча по-рязко от обикновено.

Тя не отиде, а по-скоро се промъкна боязливо зад Жанет и Чайлдс мислено поклати глава, докато наблюдаваше вътрешното й равновесие и движенията на тялото й, които бяха предизвикателни за нейните години. Дори късо подстриганите й пясъчноруси коси и дръзко вирнатото носле не издаваха истинската й възраст. Набъбналите й, жадни за ласки гърди с лекота разрушаваха традиционната представа за невинност, която трябваше да се създава от училищната униформа бяла риза и раирана вратовръзка. Жанет например изцяло бе въплъщение на представата за малка ученичка, чиято женственост още не бе проявила дори първите симптоми на пробуждане. Изглежда, че уменията не се дължаха само на желанието за знание.