Джеймс Хърбърт - Луната

„Почти стигна, остават само няколко метра, продължавай така!“ — шепнеше той като заклинание. Колата спря пред къщата, Чайлдс загаси двигателя и се отпусна напред, с ръце над волана. Пое дълбоко дъх, напрежението в областта на тила му беше непоносимо. Изтегли ключа от стартера и излезе, залитайки, от „Мини“-то с рамене и глава, облени в сребристо от лунната светлина. Едва улучи ключалката на вратата, отвори я с тяло и се свлече на колене в антрето точно когато видението се вряза с пълна сила в съзнанието му.

Изкривеното от болка лице на стареца бе като живо, в погледа му се четеше единствено ужас. Тънките му изопнати устни изричаха думи, които Чайлдс не можеше да чуе. Докато се опитваше да се освободи от каишите, които го приковаваха към тясната кушетка, от краищата на устата му се стичаха слюнки и капеха на пода. Сухожилията по мършавия му врат изпъваха сбръчканата му кожа всеки път, щом извиеше настрани глава, а уголемената му адамова ябълка трескаво се движеше нагоре-надолу, сякаш човекът преглъщаше. Зениците му бяха разширени, твърде големи на фона на потъмнелите от възрастта ириси. Чайлдс съзря в тях едно отражение — безформена сянка, която увеличаваше своите размери, докато приближаваше все повече към възрастния мъж.

Чайлдс отпусна тежко гръб на стената, когато някакъв метален предмет бе сложен върху челото на стареца. Когато започнаха да разрязват сбръчканото чело, Чайлдс изкрещя и закри с длани очи, сякаш за да закрие сцената от видението. От раната бликна кръв и се стече обилно по лицето на жертвата, обагри белите му коси и скри ужаса, отпечатан в зениците му.

За миг всичко застина неподвижно — единственото движение бе конвулсивното потреперване на съсухреното тяло на стареца, в чието чело дълбоко се бе врязал малкият трион на хирурга. Едно познато усещане изпълни Чайлдс — за съприкосновението на две съзнания. Но само извършителят го бе разпознал.

И го приветстваше с „Добре дошъл“.

— Оуврой?

— Криминален инспектор Оуврой? На телефона.

— Обажда се Джонатан Чайлдс.

— Чайлдс? — Последва кратко мълчание. — А, да, Джонатан Чайлдс. Измина много време оттогава.

— Три години.

— Наистина ли? С какво мога да ви бъда полезен, мистър Чайлдс?

— Това е… доста трудно за мен. Не зная точно откъде трябва да започна.

Оуврой отблъсна назад стола си и намести удобно крак върху единия край на бюрото. Извади с една ръка цигара от пакета и докато я палеше с обикновената си запалка, предостави на Чайлдс време да събере мислите си.

— Спомняте ли си убийствата? — започна накрая Чайлдс.

Оуврой изпусна дълга струйка дим.

— Говорите за децата, нали? Как мога да забравя? Тогава много ни помогнахте.

„И си платих за това“ — помисли си Чайлдс, но не го каза.

— Мисля, че при мен всичко започва да се повтаря.

— Моля?

Оуврой никак не го улесняваше.

— Мисля, че всичко започва да се повтаря — виденията, прозренията…

— Чакайте, чакайте. Опитвате се да ми кажете, че сте открили нови трупове?

— Не, този път сякаш присъствам на самите престъпления.

Оуврой свали крак от бюрото и се приведе, за да вземе химикал. Ако му се бе обадил друг, Оуврой щеше да го счете за някакъв особняк и изобщо нямаше да го изслуша. Но отдавна бе разбрал, че на изявленията на Чайлдс трябва да се гледа сериозно, въпреки резервите му към тях в миналото.

— Опишете ми точно какво сте… „видели“, мистър Чайлдс.

— Но първо искам да се договорим за нещо.

Полицаят изгледа слушалката, като че ли тя беше Чайлдс.

— Слушам ви.

— Искам да бъда сигурен, че това, което ще ви разкажа, ще си остане само между нас двамата. Никакви намеци пред средствата за масова информация! Не искам да се повтори онова, което се случи последния път.

— Вижте, вината не беше изцяло моя. Пресата има невероятно силен усет към всичко необикновено. Опитах се да ги държа настрана от вас, но веднъж подушили сензацията, никой не можеше да ги удържи.

— Искам да ми дадете гаранции, Оуврой. Не мога да си позволя риска те отново да хукнат по петите ми. Достатъчно щети ми причиниха последния път. А и от това, което ще ви кажа сега, може да не излезе нищо.

— Мога само да обещая, че ще направя всичко възможно.

— Не е достатъчно.

— Какво очаквате от мен?

— Уверение, поне за момента, че няма да споделяте с никого онова, за което ще говорим. Само ако откриете някакви доказателства, може да отнесете нещата до по-висшестоящите инстанции, които лично участват в конкретните разследвания.