Джеймс Хърбърт - Луната

— О, така ли? — отвърна със същия закачлив тон Ейми.

— Защо да не се изсушиш по-спокойно у дома? Освен ако не се налага да се прибираш вкъщи?

— В интерес на истината, предупредих, че днес няма да се прибера за вечеря.

— Наистина ли? Значи си имала някакви планове…

— Не, но реших, че ти може да си запланувал нещо.

— В главата ми вече се оформят няколко идеи.

Те пристигнаха в къщата на Чайлдс с колите си, без да свалят банските си и да се преобличат — полуголите фигури на шофьори бяха нещо обичайно за острова. Скоро се озоваха в малката, иззидана със сиви камъни къща.

Когато Чайлдс затвори вратата, Ейми потрепери.

— Тук е по-хладничко — забеляза тя.

— Ще ти донеса моя халат и ще ти приготвя питие.

— Бих искала да измия тази сол от себе си.

— Ще приготвя банята.

Тя обви ръце около врата му и го целуна.

— Ти само приготви питиетата.

Той я сграбчи през кръста, притисна я към себе си и потърси устните й.

Ейми отвърна на целувката му със същия плам, но когато нещата започнаха да излизат извън контрол, тя се отдръпна.

— Остави ме първо да си взема душ — промълви, леко задъхана.

— Току-що излизаш от морето, мисля, че си достатъчно изкъпана.

Тя се отскубна от прегръдката му:

— Приготви питиетата и прочети пощата. Няма да се бавя! — И се скри в банята, без да му остави време да протестира.

Чайлдс събра от килима падналите писма. Розовият плик с рисунки на Снупи в единия ъгъл привлече вниманието му и той се усмихна, разпознал неравния детски почерк. Облече ризата си, която беше преметната върху парапета на стълбата, влезе във всекидневната и хвърли върху бюрото пощенските пликове, с които му изпращаха различни сметки. Отвори розовия плик, докато прекосяваше стаята. Габи му пишеше поне веднъж седмично. Понякога писмата й бяха дълги и обстоятелствени, друг път, както днес, те съдържаха само няколко реда, изписани с неравни букви. Мис Падълс все още имаше блестящ прашец по козината си, Анабел боледуваше от дребна шарка, а Мами бе обещала през следващия уикенд да я научи как се прави пудинг. Чайлдс се наведе и докосна с устни реда с тайнствените знаци: „Х Х Х Х Х“. Само той и Габи си знаеха, че всички изписани Х-ове трябваше да бъдат запечатани с истински целувки.

От банята се чу шум от течаща вода и той върна писмото в плика. Наля скоч за себе си и сухо мартини за Ейми, след това отиде в кухнята за лед. Ейми все още беше в банята под шуртящата вода, когато той и занесе мартинито. Гледаше я от вратата и се възхищаваше на златистия загар на тялото й, на изящните й крака, на дългите грациозни пръсти на ръцете й, които стискаха подвижния душ. Косите й, все още потъмнели от морската вода, падаха на преплетени кичури по лицето и раменете й. Смарагдовозелените й очи се притвориха, когато влезе под струите на душа, а от устните й се отрони въздишка на удоволствие.

Чайлдс спря душа и й подаде питието. Тя отвори очи, докато поемаше чашата от ръката му, а усмивката й изразяваше благодарност. Чукнаха се и отпиха. Чайлдс прокара пръсти по струйките, стичащи се по кадифената кожа на тялото й, и продължи надолу към извивката между бедрата й.

Ейми затаи дъх и прехапа устната си.

— Хубаво е — промълви тя, когато пръстите му се забавиха там.

Той се наведе и целуна зърното на гърдата й, а тя зарови пръсти в косата му и ги плъзна към малкото мъхесто триъгълниче на тила му. Чайлдс обсипа с леки целувки рамото й, докосвайки внимателно кожата й със зъби. Сетне устните му докоснаха шията й, така че тя изви глава встрани, изпълнена от чувствена наслада.

Той се отдръпна, не желаеше любовната им игра да стигне твърде далеч. Поне не веднага. Тя обърна глава, очите й блестяха.

— Обичам те! — простичко рече Ейми.

Той я целуна бързо и отстрани паднал върху лицето й кичур.

— Горе ни очаква широко и уютно легло — прошепна Чайлдс.

Ейми сведе очи, сякаш внезапно я изпълни свян.

— Обожавам да бъда с теб. — Отпи от мартинито и почувства, че по тялото й се разлива приятна топлина.

Той й помогна да изсипе шампоан върху косите си, втриваше го в тях с едната си ръка, а с другата разтриваше гърба й с бавни и лениви движения. Накрая я изтегли изпод душа и тя застана пред него. Златистата й гъвкава фигура бе така възбуждащо невинна в своята голота, а усмивката й — така разбираща… Чайлдс избърса тялото й с хавлията с внимателни, гальовни движения, сякаш всяко по-грубо докосване можеше да разкъса нежната кожа. Краката й се разтвориха леко, когато започна да ги подсушава. Спря, за да осее с целувки корема, хълбоците и вътрешната страна на бедрата й.