Джеймс Хърбърт - Луната

В стаята, където живееше заедно с пет други момичета, я полазиха студени тръпки въпреки силното слънце отвън. Жанет бързо разгърна бельото си върху леглото — задължителните по устава морскосини гащета и бяла тениска. Съблече през главата си горнището на пижамата, без да го разкопчава, и го хвърли върху завивките. Бързо разтри настръхналата кожа над лактите, след това посегна към тениската. Преди да я облече, огледа гърдите си и въздъхна при вида им. Зърната й бяха удължени и втвърдени от студа, но малките издатини, от които стърчаха те, както обикновено, я разочароваха. Тя разтри с пръсти зърната си, за да станат още по-твърди и погали насърчително меките заоблени издатини. По тялото й се разля едно особено приятно усещане и притваряйки очи, тя си представи, че гърдите й са пораснали. Седна на леглото и обви длани около тях, все още несъблякла долнището на пижамата си. Беше приятно и тя се зачуди какво ли би било, ако… Не, сега нямаше време за това, и бездруго бе доста закъсняла.

Смъкна пижамата си и бързо облече тениската, гащетата и чифт три-четвърти чорапи, които извади от страничното чекмедже на леглото. Тъй като бе започнало да се затопля, на момичетата от „Ла Роше“ им бе позволено да обличат светлосините си летни рокли с къси ръкави. Жанет облече своята, след това бързо обу обувките, които имаха крещяща нужда от малко вакса. Разчисти леглото си, скри пижамата под чаршафите, след това грабна една четка и взе да реши, примигвайки от болка, дългата си, сплетена на възли коса. Въпреки своята припряност, Жанет наведе лице над малкото огледалце с инкрустирана синя пеперуда и провери дали по лицето й не се бяха появили петна през нощта. Вече почти не вкусваше шоколад и полагаше мъчителни усилия да изяжда всички зеленчуци във вечерята си, но петна се появяваха на постоянни интервали и почти винаги, когато й предстоеше нещо важно. Но ето — днес не бе особен ден, предстояха й само рутинните изпити и кожата й бе чиста! Можеше да се обзаложи, че на сватбения си ден цялото й лице щеше да бъде покрито с пъпки и щеше да се принуди да остане със спуснат воал по време на цялата церемония. А по-късно, когато трябваше да я целуне съпругът й, щеше да се страхува да го повдигне.

Жанет сведе още по-ниско лице към огледалото, взря се дълбоко в тъмните си очи и се зачуди дали може да отгатне бъдещето си по тях. Родителите и преподавателите й непрекъснато я упрекваха, че прекарва твърде много време, унесена в блянове. Тя неведнъж се бе опитвала да се съсредоточи върху по-сериозни неща, но само след няколко минути отново потъваше в своите фантазии. Мислите й сякаш притежаваха своя собствена воля. Ако се загледаше в небето през прозореца, виждаше как се рее над върховете на дърветата, стрелка се към долините и се понася ниско над белите гребени на вълните в океана. Но не като птица — тя просто виждаше полета на своя свободен дух. Слънцето, което галеше с лъчите си лицето й, събуждаше мисли за жарки пустини, плажове със златист пясък, за дни на пламенни страсти, прекарани с нейния бъдещ любовник. Само тази дума предизвикваше в нея тръпнещо вълнение… Доловеното ухание на някое цвете я караше да мисли за мястото й в тази малка вселена. А когато погледнеше луната…

Една сянка премина зад гърба й.

Тя се обърна, но не видя никого. Спалнята бе съвсем пуста.

Плакати и изрязани снимки на известни изпълнители, филмови звезди, тенис шампиони и манекени бяха оформени в групи и залепени на стената. Едно-две плюшени мечета и кукли, пазени по-скоро като талисмани, отколкото като любими играчки, я наблюдаваха с мъртви очи. Плакатите над леглата се полюшваха лекичко, сякаш докоснати от морския вятър.

В стаята нямаше никой. Но Жанет долавяше нечие присъствие.

Кожата на ръцете й настръхна. Слънцето вече не изглеждаше ярко, както преди. Тя се отдалечи от нощното шкафче и предпазливо премина по пътечката между леглата. Спираше се да огледа сенките под всяко от тях, като че ли очакваше нечия ръка да се протегне и да я сграбчи за глезена. Приближавайки към вратата, ускори крачките си.

Сетне тичешком се озова в коридора, обърна се назад и видя само една празна стая, обагрена в пъстроцветието на плакатите. Слънцето я заливаше в светлина и разпръскваше сенките.

В стаята нямаше никой. Въпреки това момичето забързано се отдалечи.

Тя се надвеси над него и разтърси силно глава, окъпвайки го с морска вода. Той отвори очи, засенчвайки ги с длан от слънчевите лъчи, които все още бяха ослепителни, макар че вече бе късен следобед. Наслаждаваше се на прохладните капчици върху гърдите си.