Джеймс Хърбърт - Луната

— Как е? — попита Чайлдс.

— Студено е — отвърна Ейми, отпусна се на колене до него и започна да бърше косата си с хавлиена кърпа. — Но пък е прекрасно. Защо не дойдеш да поплуваш малко?

Той пак затвори очи и отвърна лениво:

— Прекалено много усилия са ми необходими, за да сваля контактните лещи. — Не спомена, че не беше плувал след онзи злополучен инцидент отпреди месец, когато се бяха гмуркали под водата и едва не се бе удавил. Оттогава дълбоките води го караха да се чувства твърде уязвим.

— О, хайде, ще те разсъня. — Тя го докосна с мократа си длан върху корема и се разсмя при рязкото стягане на мускулите му.

Той я притегли към себе си, наслаждавайки се на мокрото й тяло, вдъхвайки соления му морски мирис.

— Имам нужда от почивка — каза й той.

— Почивка ли? Ах, да — през тази седмица са изпитите, а ти винаги ги приемаш твърде сериозно.

— Точно така.

Ейми загърна с хавлията главата и раменете си, опря се върху гърдите му със скръстени ръце и обсипа устните му с бързи целувки.

— Чудесен вкус — усмихна се Чайлдс. — Като целувка със стрида.

— Не съм сигурна дали това е комплимент, затова ще се престоря, че не съм чула. — Влажните й коси паднаха върху лицето му. Той повдигна глава, за да попие с устни капчиците по брадичката й.

По това време на деня на плажа имаше малко хора — туристите от Англия и континента все още не бяха нахлули към острова, а за повечето от местните жители работният ден все още не беше приключил. От едната страна заливът бе затворен от огромен германски бункер. Обърнат с лице към морето, гранитният монолит на три нива напомняше за мрачните дни от неотдавнашната история. Стърчащи каменни блокове, сякаш току-що паднали от крайбрежните скали, затваряха другия край на заливчето.

— Постигна ли компромис с татенцето? — попита Чайлдс.

Ейми съзнаваше иронията му — едно закачливо припомняне, че за своя баща тя си оставаше малко момиченце. Но тъй като сама използваше същата дума, отдавна бе престанала да се засяга.

— Той не яде хора, Джон, и не ти желае нищо лошо.

— Но преди две седмици накара Виктор Плато да се оплаче от мен на мис Пипрели.

— Пип не е човек, който може да бъде манипулиран, тя има свое собствено виждане за проблемите. А за да бъдем честни към татко, нека, преди да го упрекнем за онова, което е направил, да признаем, че миналото ти е малко смущаващо.

Чайлдс не можа да сдържи напиращата на устните му усмивка, докато навиваше около пръста си кичурче от косата й.

— Миналото ми… То все още ли те тревожи?

— Как може да не ме тревожи, Джон? Особено след случилите се неотдавна неща. Можеш ли да очакваш, че ще забравя всичко, след като знаеш колко много означаваш за мен!

— От деня на приема у вас не се е случило нищо, Ейми. Вече не се чувствам обезпокоен, не подскачам, щом видя сянка. Не мога да го обясня, но се усещам така, сякаш някаква огромна тежест се свлече от мен. Поне засега. — Не й каза за онази нощ в дома си, когато странното напрежение в мозъка му го бе съборило на колене. През последвалите дни мрачните предчувствия постепенно го бяха напуснали, сякаш някакво проклятие бе вдигнато от него. Усещаше, че опасността само беше минала наблизо. Но въпреки това тихият злорад кикот продължаваше да отеква в главата му.

— Надявам се да е така, Джон — каза Ейми. Ласкавият й глас разнесе и последните остатъци от съмнение. — Старият Джон, онзи, когото срещнах в началото, ми харесваше повече. Спокоен, уравновесен, забавен, понякога секси.

Галейки я по мокрите й коси, Чайлдс я притегли към себе си. Отначало спокойната им целувка скоро стана нетърпелива, устните им започнаха да се търсят неистово и да попиват солената влага по лицата им. Тя се притисна плътно в него, кракът й се плъзна между нозете му.

— Хей, не се горещи така — рече той, останал без дъх. — Не забравяй, че съм само по бански, а това е обществено място.

— Никой не ни гледа. — Тя сгуши лице във врата му, бедрата й плътно се притиснаха към неговите.

— Това е недопустимо поведение за една учителка!

— Училището свърши…

— А също и аз, ако продължаваш по същия начин.

— Я, какво се е показало там?

— Ейми! — предупреди я Чайлдс със сериозно изражение.

Тя се разсмя и се отдръпна.

— Какъв пуритан! — възмути се Ейми, сетне отново се зае с подсушаването на косите си.

Чайлдс също седна, сви колене и ги обгърна с ръце, за да се прикрие.

— Срамота! — подигравателно го укори тя.

— Имам предложение — усмихна се той.