Уилям Дийл - Машината на Шарки

— Зад ъгъла срещу хотела. Чайна банк, зад старата сграда на Върховния съд, точно преди да се качиш на ферибота в Кау-Луун.

— Лесна работа. На една крачка.

— Да.

— Това добре, сега Халфърд. Как изглежда той?

— Името му е Чарлз Дейвид Халфърд, полковник от действащата армия — започна Де Лароза и описа подробно офицера.

— Чудесно. А сега, забравяш за всичко това, Виктор, нали? Какво ще обядваме?

— Ами, бих предложил да започнем със супа от перка на акула и след това или шанхайски рак или императорска кокошка…

В 14:30 Бърнс се обади от обществения телефон във фоайето на хотел „Екселсиор“, от другата страна на булеварда, точно срещу Тайфун шелтър. Чан му отговори.

— Фирма „Кралски ориенталски килими“.

— Може ли да говоря с мистър Уан?

— Кой мистър Уан?

— Джордж.

— Джордж Уан на телефона.

— Отново е Джонсън.

— Да, сър. Получихте ли вече информацията?

— Да. Полковник от действащата американска армия, име Чарлз Дейвид Халфърд. Ръст 180 — 185 см, 85 кг, бяла късо подстригана коса, с леко засукани нагоре мустачки. Предполагам, че идва от Токио или Филипините. Едва ли е тук за постоянно. Това е всичко, което имам.

— Ще стигне.

— Ще ми се да вдигам гарата още довечера, ако разбираш какво искам да кажа. Ще можеш ли да се справиш толкова бързо?

— Почти съм сигурен, освен ако няма някакви усложнения. Обаждайте се на всеки кръгъл час. Ако никой не вдига, значи нямам какво да кажа.

— Добре, това ми стига. Уреди ли прехвърлянето на пратката?

— Ъмм, да, но, нали разбирате, рискът с транспорта е голям. Ще се наложи да се доплаща, за… ъъ, опаковката и застрахователна полица.

— Разбира се. Но да не започнеш да ставаш твърде алчен. Ще ти се обадя. Dor jeh.

— Dor jeh.

В 15:30 никой не вдигна телефона. В 16:30 линията бе заета и Бърнс започна да се изнервя. Още един час забавяне щеше да го доближи твърде близо до края на работното време на банката. Той изчака още една минута и пак опита. Телефонът иззвъня няколко пъти, преди някой да го вдигне.

— Jo sun — изчурулика някакъв висок глас.

— Фирма „Кралски ориенталски килими“ ли е? — запита Бърнс.

— Um ying gok yun — отвърна гласът.

Господи, този пък не говори английски, помисли си Бърнс.

— Джордж Уан? Не познаваш ли Джордж Уан? — попита той, изговаряйки името бавно и отчетливо.

От другия край на линията се дочу някаква неразбория, после гневно изречени китайски думи, преди да се чуе:

— Джордж Уан на телефона. Изчакайте за момент, um goy. — После се чу как китаецът избълва цял поток от гневни думи на родния си език и пак последва някаква препирня. Най-накрая Уан заговори: — Извинявайте. Този мъж си уреждаше бизнеса от кабината. Имах малък проблем с него. Мистър Джонсън, вие сте, нали?

Бърнс замълча. После попита:

— Къде работите? — Гласът му бе рязък, остър и изпълнен с подозрения.

— Фирма „Кралски ориенталски килими“. Джордж Уан съм, повярвайте ми.

— Добре, какво имаш за мен?

— Армейският полковник, Халфърд, е към военното разузнаване. Идва от Корея през Токио и е в отпуск. Трябваше да се обадя на много хора, докато го разбера. Наложи се да прибегна до услугите на един приятел от Япония, в тамошната Якудза и…

— Маршрутът му не ме интересува, ясно ли е? Не ме интересува откъде идва, как е дошъл и т.н. Не разбираш ли, Джордж, че ние с теб сме в един и същи бизнес? Няма нужда да раздуваш цената с подобни подробности. Трябва ми само най-същественото.

— Да. Халфърд се е установил в хотел „Амбасадор“ на улица „Натан“ в Кау-Луун. Всичко е уредено за довечера.

— Подготвил си и прехвърлянето на пратката, така ли?

— Hai, nin.

— Променям леко сигнала. Няма да е една, а две.

— Две?

— Да, две.

— Но, не разбирам, защо…

— Помисли си малко, Джордж, и сам ще разбереш защо. Казах, че искам прехвърляне плюс застраховка, разбра ли?

Този път паузата бе по-дълга.

— Това много ще усложни нещата за нас, мистър Джонсън. Наистина няма да има нужда да…

Бърнс не го остави да довърши:

— Виж какво, като дойдеш на моя територия и имаш да свършиш някаква работа, всичко ще става, както ти решиш. Тук обаче, всичко ще става, както аз поискам. Какво ще става след това си е вече твой проблем. Няма значение колко ще струва.

— Разбирам — отговори Уан. — Ще ми трябва малко време… хм, цената тогава ще е… хм, ще трябва да поискам шейсет хиляди хонконгски долара.

— Доста я вдигаш, но няма да споря. Знаеш откъде да ги вземеш, нали?

— Hai.

— В пет и половина ще са там. Оттук накъде да тръгвам?