Уилям Дийл - Машината на Шарки

Шарки потрепери и се обърна с гръб към него.

Един изстрел, помисли си той. Само един изстрел ще е достатъчен, за да сложи край на мъките му.

Е, Шарки не бе този, който можеше да му направи подобна услуга.

Той тръгна обратно към вратата. Писъците на Скарди се чуваха почти през целия път до оградата. Накрая утихнаха.

Домино и Папа слязоха по порутената улица. Тя спря на две крачки от него.

— Добре ли си? — запита Домино.

— Никога не съм се чувствал по-добре — каза той и й се усмихна. После я взе за ръка и я заведе до брега на езерото. Лъскавата стоманена топка бе потопена в един метър вода. Хочинс висеше от предпазната рамка. Главата и раменете му бяха под водата и някога красивото му лице се виждаше изкривено като в къща с криви огледала.

— Толкова за следващия президент на Съединените щати — каза Шарки. — Това май бе и най-кратката политическа кампания в световната история.

Асансьорът спря и те закрачиха бързо през фоайето към изхода. Десетина полицейски коли вече бяха спрели на площада и въртяха сини лампи. Телевизионен репортер интервюираше жена, която, изглежда, всеки момент щеше да припадне. Линейка пропищя зад ъгъла и спря пред входа с гаснеща сирена. Минаха край тълпата от зяпачи, някои от които бяха още с чаши в ръка от близката кръчма и гледаха нагоре към върха на сградата.

Ливингстън и Фриско бяха застанали настрани от тълпата и говореха оживено на Джаспърс, който сечеше въздуха между тях с изпънатия си като тирбушон показалец.

Шарки продължи да върви, като притискаше Домино плътно до себе си. Подмина Арч Ливингстън, Барни Фриско и Папа, преди Прилепа да успее да го забележи.

— Шарки! — изрева той.

Шарки продължаваше да върви.

— Шарки!

Той бе вече почти до колата си.

— Шарки, спри, по дяволите!

Той спря, като продължаваше да притиска Домино до себе си и погледна през рамо към Прилепа.

— Какво става тук, по дяволите? Какво… Искам обяснение. За кой, по дяволите, се мислиш ти? Ти си, ти си…

Ливингстън дойде до тях.

— Добре ли си? — запита той.

— Отлично. Ще я изведа от тук.

— Както решиш — каза Ливингстън и го потупа по рамото. — Но все пак страхотна машина задвижи, братле. Имаш ме на линия и друг път, ако решиш.

— Благодаря.

— Чуй ме добре сега… — отсече през зъби Прилепа.

Шарки не го остави да довърши.

— От теб и една дума повече няма да чуя — каза той и пристъпи към колата.

— Дявол да те вземе! — изпищя Прилепа. — Уволнен си, Шарки. Чуваш ли ме?

Но и дори да го бе чул, Шарки не му отговори. Подмина въртящите се сини лампи, подмина тълпата — далеч от площада, от сградата, от Прилепа и от кошмара. Вятърът се обърна и задуха студен бриз, който отнесе дъха на смъртта от Шарки и го върна обратно в Мирър тауърс, а заедно с него и болката, гнева и омразата.

Те се качиха в колата и отпътуваха.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5177

Издание:

Уилям Дийл. Машината на Шарки

Американска, първо издание

© Delacorte Press/New York

© Иван Коларов, превод, 1994

© „Megachrom“ — Петър Христов, оформление на корица, 1997

Редактор: Ани Николова

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД Линче Шопова

Формат 84/108/32

Печатни коли 24

ИК „БАРД“ 1997