Уилям Дийл - Машината на Шарки

Той вдигна телефона на интеркома и каза:

— Така. Пускам я.

От прикритието си в магазина за сувенири Папа и Домино видяха как. Де Лароза и Хочинс се качиха и хлътнаха в двуметровата стоманена сфера. Мъж от персонала свали предпазната рамка и я заключи през гърдите им.

Пресата лудееше, снимаше непрекъснато и вземаше всичко, което можеше да изкопчи от кандидата за президент и собственика на спектакъла, като им заповядваше да махат с ръка, да се усмихват, да се ръкуват с тълпящите се наоколо посетители.

Някъде от вътрешностите на адската машина, дежурният оператор даде ход на играта.

Стоманената топка започна да се спуска по улея си.

Аплодисменти гръмнаха от тълпата и всички се наредиха, за да опитат новото преживяване.

Топката навлезе в тунела.

Шарки се изкачи по „Кралската улица“ почти до централния й площад, обърна се и тръгна надолу. Скарди бе някъде наблизо, той го усещаше, чувстваше следата, оставена от злия му дъх. Но къде се бе скрил?

Той пак се върна до края на улицата. Тогава видя и вратата, дискретно надписана, прикрита от растителност.

Изтича до нея, изчака за миг, ослуша се, извади маузера си и я отвори рязко, след което скочи на стълбището.

Празно.

Кървави следи водеха надолу по стълбите към следващата врата. Той тръгна след тях, изчака секунда и отвори вратата към игралната площадка.

Секунда след като даде началото на първото спускане, дежурният техник вдигна поглед и видя как Скарди крачи като изгубено дете сред полето от мигащи фигури.

— Хей, ти! — извика техникът. — Махни се оттам, глупако!

Окървавената призрачна фигура продължаваше да идва към него.

— Господи — извика той. — Изчезвай оттам. Топката идва!

Техникът грабна аварийния телефон.

Скарди го застреля в главата.

Техникът падна на пода. Скарди чу тътена от спускането на топката. Тя изскочи от тунела в горния край на площадката и описа голяма спирала по перваза на игрището, преди да се спусне по наклонената плоскост и да удари първата фигура, при което отскочи във взрив от светлини и камбанен звън. Топката се засили обратно към горната част на площадката, рикошира от предпазната рамка и се блъсна в друга фигура.

От вътрешността на кълбото Де Лароза видя ухиленото лице на Шао-Лсинг, бога на дълголетието, в когото количката се удари и отскочи, въртейки се около оста си. Топката набираше все по-голяма скорост и удряше все нови и нови фигури, като мяташе Хочинс от единия в другия край на седалката. Минаха и край контролната кабина.

Вътре нямаше никой!

— Господи! — извика Хочинс.

— Какво има?

— В кабината няма кой да ни спре.

Топката удари още една кегла и отскочи, въртейки се около оста си, като намери входа на един тесен като фуния тунел и забави скоростта си, преди да навлезе в него.

В другия край на тунела Скарди бе застанал като за дуел, изпънал напред ръка, взел Де Лароза на прицел.

Де Лароза облещи очи при вида на професионалния убиец, готов всеки миг да го довърши.

Той отключи рамката, вдигна я и изскочи от топката. Объркан и замаян, Хочинс се опита да го последва.

Нещо го удари в гърдите и го прикова към облегалката. Предпазната рамка прещрака отново в ключалката си. Хочинс погледна към ризата си и видя малка дупка там, посегна към нея и я докосна.

Кръв рукна от дупката и текна по официалната му риза.

Топката излезе от тунела, удари друга кегла и отскочи с оглушително дрънчене. Хочинс изпъшка и падна настрани в седалката си.

Де Лароза се изправи с мъка на крака. При скока бе навехнал глезена си, панталонът му бе съдран на коляното. Той изтича, накуцвайки, и се скри зад една от фигурите.

Скарди не обръщаше никакво внимание на топката, която отскачаше лудо от буфер на буфер. Тя се плъзна стремително край него и почти го повали на земята. Сега той имаше само една цел. Нищо друго не го интересуваше.

— Хауърд, за Бога, почакай! — изпищя Де Лароза. Той отстъпваше назад, като се опитваше да държи поне по една кегла между себе си и Скарди.

— Не ме наричай така! — изрева Скарди. — Не съм Хауърд, не съм и Бърнс. Аз съм Скарди. Аз те създадох, чуваш ли Янгър? Ти беше само едно тъпо, озъбено псе. Аз ти дадох всичко това.

Скарди направи крачка встрани от фигурата и стреля по Де Лароза. Куршумът удари едно от огледалата на стената, което се разби на десетки святкащи парчета.

Де Лароза се обърна и побягна лудо в зигзаг между ухилените статуи и мигащите светлини.

Количката кълбо, вече излязла от всякакъв контрол, профуча по площадката, удари последната кегла, подскочи от пода над предпазната рамка и разби стената.