Реджи Наделсън - Червената мъгла

Запалих нова цигара, извадих бележник и химикал и започнах да задавам въпроси за школата му.

Дубовски набирал момичетата чрез реклами в провинциалните вестници. Момичетата задължително живеели в сградата — общежитието било в дъното на коридора. Карал ги да подпишат договор и да платят за обучението си, но тук започна да говори мъгляво и не разбрах откъде точно идва печалбата; таксата на момичетата беше абсолютно символична.

Да вземем Мадона, каза Дубовски. Преди водела отвратителен живот, без перспективи, лепяла метални части в автомобилния завод в Ростов. А сега „танцува“ в Москва.

— Нуждите на нашите момичета са изцяло задоволени. Предоставяме им подслон, храна. Поемаме всички разходи, включително козметиката и тоалетите. В замяна те се отказват от човешките си права — отбеляза и добави, — ха, ха. — Очите му се бяха свили до гнусни топлийки.

— Държа на физическата красота и вродения талант.

Нямало момичета над двадесет и шест, тогава изтичала трайността им. Тук, в училището, ги учели на танци, маниери и нещо, което Дубовски наричаше „пластичност и ориенталски изкуства“. Момичетата не напускали без разрешение сградата. Без разрешение не могат дори да се обадят по телефона, каза и се почерпи от водката.

— Разбирам жените. Знаете ли какъв бях, преди да стана бизнесмен?

— Какъв?

— Гинеколог.

Говореше малко английски, омесен с руски.

— През деня момичетата учат. През нощта изнасят демонстрации на гостите ни журналисти. И на бизнесмени — потенциалните им работодатели.

— В кои браншове?

Дубовски ми наля водка.

— Всякакви. Пътуват много. Държим се с тях добре.

Появи се съпругата на Дубовски, Вера, и също си наля от водката. Беше платинена блондинка с пуловер на „Лурекс“ и глас толкова остър, че можеше да троши стъкло. Точно Вера решила — цитирам дословно — че медицината е прекалено корумпирана за един чувствителен човек, и предложила идеята за училището.

— Аз бях медицинска сестра — добави тя.

„С разпадането на Съветския съюз тапата изхвърча от бутилката — ми беше казала Светлана. — Пльок — пъхна пръст зад бузата си и изимитира звука от коркова тапа. — Москва се превърна в град на греха. Сексшоута. Плаващи гей дискотеки. Всевъзможни проститутки, всички умиращи да срещнат своя «бизнесмен».“

Бизнесмените бяха новите товаришчи, новата номенклатура, новите щастливци. Москва отдавна го знаеше, но за мен дойде като нещо ново. Чел бях, гледал безкрайни псевдоенергични телевизионни репортажи у дома. Но навремето напуснах предвзета, пуританска страна, кълняща се, че капитализмът е чадо на дявола. Сексът рядко се споменаваше; бизнесът за социализма бе като греха за католическата църква. А сега бяха навсякъде — проститутки, бизнесмени, издокараните типове от Световната банка, с които закусвах в хотела. Руските мутри караха ролс-ройси. Ето ти я пазарната ниша на Дубовски. Новите бизнесмени не си падаха по Болшой театър, а по мръсните забави.

Къде обаче беше печалбата на Дубовски, това ме притесняваше.

— Аз инвестирам — каза той. — Момичетата са съгласни да ми изплащат процент от заплатата си, когато започнат работа.

— Какъв процент? — Драсках енергично, както бях виждал да го правят репортерите. Стинг пееше благочестиво от стереото в съседната стая. — Къде работят момичетата?

— Имаме няколко в Москва, но повечето изпращаме в чужбина. На добри места.

Съпругата му кимна.

— Фирми в сферата на шоубизнеса в Южна Америка или Близкия изток. — Темата го вдъхновяваше. — Естествено, не съм особено въодушевен за Арабския свят. Арабите не са джентълмени. Но и човек трябва да поема рискове. Работата си е работа, може да се каже, че правя един вид услуга на сънародничките си. Създавам ред от хаоса в женските глави.

Трябва да съм бил съвсем тъп да не го забележа от самото начало: Дубовски въртеше бардак. Демонстрацията целеше да те възбуди, после избираш.

— Искам да говорим по мъжки — казах и му показах пачка долари. — Разкарай жената.

Той каза на жена си да се маха.

— Да приемем, че искам да взема с мен едно от момичетата, за да въртя — както ти казваш — шоубизнес.

— Няма проблеми. Ако заплащането ме устройва.

— Имал ли си момиче на име Олга Грос?

— Може би, а може би не. Кой ги помни? Добра ли е? Приемам само първокласни момичета. Искаш тази Олга Грос ли?

— Да. Провери я. Мога да платя. Имаш ли вече момичета, „пътуващи“ с такива като мен?

— Имам момичета навсякъде — Италия, Румъния, Хърватска. Говорим за глобални пазари. Рускините са най-добрите.