Реджи Наделсън - Червената мъгла

Фрай разтърси по мъжки ръката ми. Беше висок, красив мъж, с определено английско, непроницаемо лице — червендалесто, живо, потайно. Напомняше ми за евангелските персонажи в учебниците по история, като Уилбърфорс 13 13 Уилям Уилбърфорс (1759–1833) — аболиционист. — Б.пр. , вечно агитиращи срещу робството или отглеждането на овце. Фрай щеше да публикува мемоарите на Бродски. Говореше гладко, разказваше забавни вицове. Лили им се смееше. Фрай не сваляше ръка от раменете й — почувствах се изпълнен с ревност и самотен.

Къщата на Бродски бе осветена с фенери, свещи с аромат на лимон и бенгалски огньове. Светулките се трупаха над пеперудените дървета, като очакващи позволение за кацане самолети; вътре известен пианист свиреше Гершуин и руски балади.

Имаше хора от киното, група руски танцьори, писатели. Очаквах да видя Сони Липърт, но може и да не бе успял да си изкрънка покана. От другата страна на моравата Теди Флауърс се бе лепнал на някакъв унгарски милиардер, до тях известен поет нагъваше сьомга. Аз потуших страха си с водка.

Бродски, под ръка с красивата си жена французойка Полет, обикаляше щастливо гостите; храната и напитките сервираха красиви млади хора в черно, които се усмихваха почти естествено.

Упорито се наливах. Дейна ме целуна за лека нощ и каза, че е поръчала такси — искала да се върне при Дан. Пих още. Имаше невероятен избор: страхотни вина, водки с всевъзможни аромати от частните изби на Бродски, хайвер от частните му риболовни стопанства на Каспийско море. Устинов трябваше да е тук; партито беше в негова чест, в чест на книгата му. Само че той бе мъртъв.

Излязох на моравата. Гостите се бяха пръснали из старите дъбове и пеперудените дървета към дюните. Лили Хейнс седеше на стар плетен стол от ракита сама. Още когато я видях, забелязах, че се е подстригала късо като момче. Изглеждаше страхотно, но бе мълчалива. Харесваше ми предишната устата, отстояваща мнението си Лили; нещо си бе отишло.

— Здравей.

— Здрасти — отговори ми тя.

— Може ли да седна?

Изненадах се, когато каза:

— Разбира се.

— Цигара?

— Отказах ги. Почти.

— Страхотно парти — казах.

Съвсем банално. Исках я, много. Протегна напред километър-два гладки, почернели до златисто крака.

— Не очаквах да видя Теди Флауърс тук.

— Защо не? Чьом Бродски притежава Теди Флауърс. И Фил. И мен, предполагам. Нищо лошо, разбира се. Направо е благ в сравнение с повечето медийни барони. Чете много и най-малкото има вкус. Всички са тук.

— Всички?

— Звездите му. Писатели. Гъзолизци. Всички по някакъв начин свързани с Русия. Дори няколко руснаци.

— Какво стана със страниците от книгата на Устинов?

— Питах Фил. Отказва да ми ги даде. Не съдържали нищо важно — каза тя, но отклони поглед.

— Можеш ли да ми ги набавиш?

— Ще трябва да питаш Фил.

— Още си вързана за него, нали?

— Виж — извърна се към мен, сви рамене — бяха едрички за жена.

— Да?

— Не искам да се набърквам с тая история, опасно е.

— Затова ли не искаш да ме виждаш?

— Вече го обсъдихме във фитнеса. Беше грешка. Твърде си добър да се пилееш с мен, Арти. Намери си някоя свястна жена, създай семейство.

Слабините ме боляха от желание. Какво можех да изгубя? Знаех, че между нас е свършено. Сложих ръка на рамото й, беше топло от слънцето. Тя стана, после се наведе и ме целуна — все едно се давех в мед.

— Трябва да вървя — каза. — Филип ще ме търси.

По-късно Бродски ме дръпна встрани и в кабинета си ме помоли да работя за него.

— Като какъв? — попитах.

— Ще вършиш това-онова — каза.

Искаше да помагам с предложения по мемоарите. Знаех чужди езици, бях роднина.

— Аз съм един най-обикновен полицай.

— Много повече си — каза той меко. — Имам нужда от помощта ти, Артьом. — Искаш ли да изкушиш някого, го помоли за помощ, казваше баща ми. — Искам да разбера кой уби Генадий Михайлович. Беше ми приятел. Да ти предложа ли награда?

— Ще ми кажеш ли защо името ти беше в дневника на Генадий?

Усмихна се тъжно.

— Да, разбира се. Планирали бяхме да се видим в града. Както казах, бяхме големи приятели.

— Може ли да обмисля предложението ти?

— Разбира се — каза и за миг ме прегърна през рамото.

Жестът не му подхождаше.

— Всичко хубаво, Артьом. Искам да се срещаме по-често. Навремето обещах на баба ти да те пазя.

Протегнах ръка. Бродски присви очи; зачудих се дали не е трябвало да му целуна ръка. Вместо това той ме целуна три пъти, по руски.