Мери Кларк - Черни рози

С какъвто се събереш, такъв ставаш, му каза Кери, още преди Робин да се роди.

— Джими, вече имаме основание да възразим срещу избора й, тъй като жената скри този факт. Това е големият ни коз. Не е нужно да предприемаме нещо друго. — Боб стрелна с очи тъста си. — Двамата с Антъни достатъчно рискуваме, като си траем. Ще твърдим, че сме го научили след края на процеса. Дори и да те осъдят, ще те пуснат под гаранция, а тогава ще отлагаме до безкрайност.

— Не е достатъчно, Боби. Ще се наложи да свършиш още нещо. Поговорете си приятелски с представителя на шерифа. Той ще те послуша. Ще се оправи с дамата, която вече е излъгала, попълвайки анкетната карта с личните си данни. В такъв случай ако не оправдателна присъда, то поне ще имаме компрометиран съдебен заседател. Тогава ще отлагаме, докато вие двамата измислите как да ме отървете.

Сервитьорът пристигна с ордьоврите. Боб Кинълен си беше поръчал охлюви — специалитета, който страшно обичаше. Едва когато обядът свърши и сервитьорът започна да прибира приборите, той осъзна, че изобщо не се е докоснал до нищо. Не само Джими Уийкс е притиснат в ъгъла, каза си той. И аз съм там.

След като Сай Морган се обади, Кери се върна в кабинета си. Вече беше убедена, че Джейсън Арнът е свързан по някакъв начин със смъртта на Сузан Риърдън. Трябваше обаче да почака, докато агентите на ФБР го арестуват, за да могат двамата с Франк Грийн да го разпитат.

Върху бюрото й се беше натрупала купчина съобщения, едното от които бе от Джонатан. Беше оставил номера на телефона в кабинета си в Трентън и я молеше да го потърси незабавно. Кери веднага му позвъни.

— Благодаря ти, че ми се обади, Кери. Налага ми се да дойда в Хакънсак. Искам да си поговорим. Имаш ли нещо против да те заведа на обяд?

Преди няколко седмици й заяви: „Имаш ли нещо против да те заведа на обяд, госпожо съдия?“

Кери знаеше, че Джонатан не изпусна случайно последните две думи. Джонатан беше човек с принципи. Ако в резултат на разследването й отпаднеше кандидатурата на Франк Грийн, тя трябваше да се прости с мисълта за съдийското място, макар и да се окажеше, че е права. Такава беше политиката, а освен това имаше много други висококвалифицирани юристи за поста.

— Не, разбира се, Джонатан.

— В „Солари“ в един и половина.

Кери се досещаше за причината, поради която се обаждаше Джонатан. Беше чул за убийството на д-р Смит и се тревожеше за нея и за Робин.

Набра телефонния номер на Джеф в кантората му. Той ядеше сандвич на бюрото си.

— Добре че съм седнал — отбеляза той, след като Кери го информира за Арнът.

— Агентите от ФБР ще заснемат и опишат всичко, което намерят във вилата му в Катскил. Морган се чудеше дали да преместят предметите в склад, или да поканят хората, които са били ограбени, да си разпознаят вещите на място. Каквото и да направят, когато двамата с Грийн отидем да разговаряме с Арнът, искам мисис Риърдън да бъде с нас, за да потвърди, че рамката е същата.

— Ще я помоля да отложи постъпването си в болницата с няколко дни. Един колега сутринта беше във Федералния съд. Ройс помолил обедната почивка да бъде удължена с един час. Предполага се, че счетоводителката на Джими Уийкс няма да бъде подведена под съдебна отговорност, ако му съдейства. Не би рискувал да загуби ценен свидетел, като постъпи неразумно.

— Значи идва решителният момент?

— Да.

— Обади ли се на Скип за писмото на Смит?

— Веднага след като разговаряхме с теб.

— И каква беше реакцията му?

— Разплака се. — Гласът на Джеф стана дрезгав. — И аз също. Скип ще излезе от затвора, Кери, и то благодарение на теб.

— Не, грешиш. Заслугата е твоя и на Робин.

— Ще поспорим по въпроса някой друг път, Кери. Дидри Риърдън е на другия телефон. Ще се чуем по-късно. Довечера двете с Робин не бива да оставате сами вкъщи.

Преди да излезе, за да обядва с Джонатан, Кери набра номера на мобифона на Джо Пълъмбо. Той се обади след първия сигнал:

— Пълъмбо.

— Джо, Кери е на телефона.

— Междучасието свърши. Робин е в сградата. Аз съм паркирал пред главния вход. Само той е отключен. Ще я откарам у дома и ще остана с нея и с Алисън. — Той замълча. — Не се тревожи, майко. Ще се погрижа добре за детенцето ти.

— Знам. Благодаря ти, Джо.

Беше време да се срещне с Джонатан. Докато бързаше по коридора и изтича да хване асансьора, чийто врати вече се затваряха, Кери си мислеше за липсващата брошка. Нещо в нея й беше много познато. Двете части. Цветето и пъпката като майка и дете. Мама и бебето… Чудеше се защо й се струва, че е чувала тези думи?