Мери Кларк - Черни рози

— Клиентката ми не е длъжна да говори — плахо отбеляза племенникът й.

Ройс му хвърли смразяващ поглед.

— Вече се разбрахме по този въпрос, господин адвокат. Можете да обясните на клиентката си, че не умираме от желание да изпратим в затвора една жена на средна възраст с погрешна представа за понятието лоялност. Готови сме да й дадем шанс, и то единствен, да не бъде подведена под съдебна отговорност, ако прояви добра воля да ни съдейства. Ако откаже, да се оправя сама. Напомнете обаче на клиентката си — тонът на Ройс беше саркастичен, — че Барни Хаскъл твърде дълго се чуди дали да ни помогне и така и не дочака този момент.

— Гарантирате ли, че няма да бъде подведена под съдебна отговорност?

— Абсолютно. Веднага ще я задържим, за да сме спокойни, че е в безопасност. Не искаме да я сполети беда.

— Лельо Марта… — започна младият мъж и гласът му секна.

Марта Лус престана да подсмърча.

— Знам, скъпи. Мистър Ройс, винаги съм подозирала, че мистър Уийкс…

Новината за тайния сейф във вилата на Барни Хаскъл сложи край на надеждата на Боб Кинълен, че ще успее да издейства оправдателна присъда за Джими Уийкс. Дори тъстът на Кинълен, Антъни Бартлет, който изглеждаше непоклатим, започна да признава неизбежното.

Във вторник сутринта федералният прокурор Ройс помоли обедната почивка да бъде удължена с един час. Боб се досещаше какво означава ходът му. Явно упражняваха натиск върху Марта Лус, свидетел на защитата, на чиято честност разчитаха.

Ако Хаскъл действително беше направил копия на счетоводните книги, сега вероятно размахваха като оръжие над главата на мис Лус собствените й показания относно точността на сметките на Джими.

В случай че Марта Лус склонеше да се яви като свидетел на обвинението срещу освобождаване от съдебна отговорност, с тях беше свършено.

Боб Кинълен седеше мълчаливо и гледаше към всичко друго в залата, но не и към клиента си. Чувстваше ужасна умора, сякаш го притискаше някаква тежест. Чудеше се кога точно я усети. Разсъждаваше върху последните дни и изведнъж си спомни. Когато съобщих за заплахата, надвиснала над собственото ми дете, каза си той. В продължение на единайсет години успя да се придържа стриктно към законите. Джими Уийкс имаше право на адвокат и негово задължение беше да се опита да го защити. Вършеше го със законни средства. Ако се намесваха и други фактори, на него не му беше известно и не желаеше да научава за тях.

Но по време на процеса бе въвлечен в действия, целящи да се заобиколи законът. Уийкс току-що го уведоми защо толкова настоява мисис Уагнър да бъде включена в състава на съдебните заседатели. Бащата на тази жена беше в затвора в Калифорния. Преди трийсет години бе избил цяло семейство, което лагерувало в националния парк Йосемити. Уийкс щеше да държи в тайна тази информация, а впоследствие щеше да го накара да я използва при обжалване на присъдата. Това бе неетично. Край на ходенето по тънкия лед. Беше се увлякъл. Срамът, който почувства, когато чу уплашения вик на Робин, докато се караше с Кери, все още го преследваше. Как ли е обяснила Кери скандала на Робин? Баща ти дойде, за да ми съобщи, че клиентът му е отправил заплахи към теб. Клиентът на баща ти е заповядал на някой негодник да те стресне миналата седмица.

Джими Уийкс изпитваше ужас от затвора. Мисълта, че ще бъде държан под ключ, беше непоносима за него. Щеше да положи всякакви усилия, за да го избегне.

Беше ясно, че Джими е обезумял от притеснение. Обядваха в едно сепаре в ресторант, който се намираше на няколко мили от съда. След като поръчаха, Джими заяви рязко:

— Не желая да чувам от вас двамата за по-лека присъда, разбрахте ли? — Бартлет и Кинълен мълчаха. — Онзи съдебен заседател, чиято съпруга е болна, сигурно ще се скапе.

Можех да ти го кажа, ако ме беше питал, помисли си Боб. Не искаше да обсъжда този въпрос. Ако клиентът му се беше споразумял с човека, без да сподели с него, това си беше негова работа. А Хаскъл стана жертва на крадци, обади се подигравателно вътрешният му глас.

— Боби, научих, че представителят на шерифа, който отговаря за съдебните заседатели, ти бил задължен.

— Какво имаш предвид, Джими? — Боб Кинълен си играеше с вилицата.

— Знаеш какво. Спестил си големи неприятности на детето му. Благодарен ти е.

— И?

— Боби, смятам за необходимо представителят на шерифа да предупреди онази сбръчкана принципна дама Уагнър, че името на баща й, който е убиец, ще се появи във вестникарските заглавия с големи букви, ако изрази някакви съмнения, когато съдебните заседатели се произнасят относно присъдата.