Мери Кларк - Черни рози

Мади Плат не забеляза колата, която я следеше. Спря на пазара и се постара да не пропусне да купи всички продукти, за които й бе наредено. Не й обърна внимание и когато продължи да кара след нея през Елънвил, а после по тесните, лъкатушещи пътища към огромната вила, собственост на човека, когото познаваше под името Найджъл Грей.

Влезе в сградата и след десет минути се сепна от позвъняването на вратата. Тук никога не идваха хора. Освен това мистър Грей й бе заповядал да не пуска никого. Не възнамеряваше да отваря, преди да разбере кой е.

Надникна през страничния прозорец и видя спретнат мъж, който стоеше на най-горното стъпало. Той също я забеляза и й показа картата си на агент от ФБР.

— ФБР, госпожо. Бих искал да поговоря с вас.

Мади нервно отвори вратата. Приближи до човека и разгледа печата и снимката на картата.

— Добър ден, госпожо. Казвам се Милтън Роуз и съм агент от ФБР. Не желая да ви стряскам или да ви разстройвам, но се налага да ви попитам някои неща за мистър Джейсън Арнът. Вие сте прислужницата му, нали?

— Господине, не познавам човек на име Джейсън Арнът. Тази къща е собственост на мистър Найджъл Грей. Работя при него от много години. Очаквам го да пристигне всеки момент. И веднага ще ви заявя, че ми е наредено да не пускам никого в къщата без негово разрешение.

— Аз не желая да влизам, госпожо. Не разполагам със заповед за обиск. Просто трябва да поговоря с вас. Вашият мистър Грей всъщност е Джейсън Арнът. Подозираме, че е извършил множество кражби на предмети на изкуството и на други ценни вещи. Не е изключено да е убил майката на конгресмена Пийл, която вероятно го е изненадала по време на обир в дома си.

— Господи! — възкликна Мади. — Мистър Грей наистина живее съвсем сам тук, но винаги съм смятала, че идва във вилата си в Катскил, за да се порадва на уединението и да си почине. Сега разбирам, че „бягството“ му е било по съвсем други причини.

Агент Роуз й описа голяма част от предметите, изчезнали от къщите, които Арнът е посещавал по някакъв тържествен официален повод. С тъга в гласа жената призна, че всички тези неща се намират в сградата. Миниатюрната синя овална рамка, инкрустирана с перли, в която имало снимка на жена, била на нощното шкафче на господина.

— Мисис Плат, известно ни е, че Джейсън Арнът ще пристигне скоро. Налага се да ви помоля да дойдете с нас. Сигурен съм, че не сте знаели какво става. Не ви грози опасност. Ще се обадим по телефона да ни донесат заповед за обиск, за да открием откраднатите вещи и да арестуваме собственика на вилата.

Агент Роуз внимателно поведе смаяната Мади към колата, която чакаше пред сградата.

— Не мога да повярвам — проплака жената. — Въобще не съм подозирала нищо.

В дванайсет и половина Марта Лус, която от двайсет години беше счетоводителка на Джеймс Форест Уийкс, седеше разтреперана от страх в кабинета на федералния прокурор Брандън Ройс и стискаше в ръка мократа си носна кърпичка.

Показанията, които беше дала под клетва преди няколко месеца, току-що й бяха прочетени отново.

— Продължавате ли да поддържате това, което сте заявили пред нас? — попита Ройс и потупа с ръка листовете пред себе си.

— Казах ви истината такава, каквато я знаех — отвърна Марта с глас, който излезе като шепот от устата й.

Стрелна крадешком с очи стенографката, а после и племенника си, младия адвокат, на когото се беше обадила в паниката си, след като разбра за откритите в дома на Барни Хаскъл документи.

Ройс се наведе напред.

— Мис Лус, едва ли си давате сметка колко сериозно е положението ви. Ако продължите да лъжете под клетва, ще си навредите още повече. Разполагаме с достатъчно факти, за да осъдим Джими Уийкс. Ще сваля картите. Понеже за съжаление Барни Хаскъл вече не е между нас, вие ще ни свършите добра работа като жив свидетел — той наблегна на думата „жив“, — ако потвърдите достоверността на архива му. В случай, че не го сторите, Джими Уийкс ще си получи присъдата, а после ще се заемем с вас. Лъжесвидетелстването е доста тежко престъпление. Същото се отнася и за действията, които пречат на правосъдието да установи истината, както и за съучастието в укриване на доходи.

Свенливото лице на Марта Лус се сбърчи и тя се разхлипа. Сълзите, от които сините й очи се зачервиха, потекоха по бузите й.

— Мистър Уийкс пое всички разходи за медицинското обслужване и лекарствата, когато мама боледува дълго време.

— Това е хубаво — заяви Ройс. — Но го е направил с парите на данъкоплатците.