Мери Кларк - Къде си сега?

Наблюдавах Рийвс, докато той обмисляше всичко това.

— Чудя се колко сериозно са разследвали господин Гълбрайт преди десет години — промърмори той. — Ще проверя.

Изправих се.

— Няма да ви задържам повече, Лукас — казах. — И се радвам, че сте в моя отбор. — А после се поправих: — А също така и в отбора на Мак.

— Да, наистина съм там. — Той тръгна с мен през чакалнята до вратата. — Каролин, ако ми позволите да навляза в лична територия, ще отбележа, че вие живеете под напрежение, което може да прекърши и най-коравия мъж. Няма ли някое място, където да се измъкне те, да останете сама или с някой близък приятел?

Погледна ме загрижено.

— Мисля по въпроса — отвърнах. — Но първо ще отида да видя майка си, независимо дали тя иска да ме види или не. Както знаете, тя все още е в онзи частен санаториум, където я заведе Елиът.

— Знам. — На вратата Рийвс отново взе ръката ми. — Каролин, целият детективски отдел към кабинета на окръжния прокурор ще бъде тук по едно или друго време целия следобед. Може би някой от тях ще различи в това море от лица някое, което ще ни отвори някоя врата.

Прибрах се пеша. Този път не се опитах да се промъкна незабелязано в блока. Вратите на медийните ванове, които бяха стояли в очакване пред сградата, се отвориха и репортерите хукнаха към мен, докато се приближавах към входната врата.

— Каролин… какво мислите?

— Госпожице Макензи, ще отправите ли апел към брат си по телевизията да се предаде?

Обърнах се с лице към микрофоните.

— Ще отправя апел към всеки един поотделно и към всички заедно да смятат брат ми за невинен по отношение на каквото и да било престъпление. Не забравяйте, че срещу него няма и следа от каквото и да било доказателство. Всичко е базирано на инсинуации и предположения. И позволете да напомня на всички ви, че съществуват закони срещу клеветата, както и сериозни наказания за нарушаването им.

Побързах да вляза в блока, без да им дам възможност да продължат с въпросите. Качих се в апартамента и започнах да отговарям на телефонните обаждания, които предната вечер бях оставила без отговор. Първо позвъних на Ник. Облекчението му при звука на гласа ми изглеждаше толкова искрено, че го оставих в едно ъгълче на съзнанието си, та по-късно да го обмисля.

— Каролин, никога повече не ми причинявай това. Направо ме съсипа. Дори се обадих на капитан Ахърн, за да проверя дали не те държат там. Той каза, че изобщо не са се свързвали с теб.

— Не са се свързвали с мен, но въпреки това са знаели къде съм — изтъкнах. — Очевидно са ме следили.

Разказах на Ник, че съм се срещнала с Барбара в Мартас Винярд, но че пътуването се е оказало само загуба на време. Грижливо подбрах информацията, която щях да му предоставя.

— Съгласна съм с теб. Вероятно се е омъжила за Гълбрайт, за да си осигури билет за медицинското училище, но смятам, че изпълнява своята част от сделката. — Не можах да се въздържа да не я оплюя. — Намекна ми колко отдаден на професията си и любящ детски хирург е и как понякога, когато минава през бебешката стая в педиатрията, отива до някое плачещо бебе и го взема на ръце, за да го успокои.

— Типично за Барбара — съгласи се Ник. — Каролин, как се справяш?

— Едва-едва. — Долавях изтощението в собствения си глас.

— И аз. Ченгетата отново ме въртят на шиш — и мен, и Бени. Искаш ли да чуеш една добра новина? — Гласът му прозвуча по-весело. — Продадох апартамента си на Парк Авеню.

— Този, който те кара да се чувстваш като Рой Роджърс? — усмихнах се.

— Точно него. Агентът ми съобщи, че купувачът възнамерява да го направи на пух и прах и после да го обзаведе наново. Пожелавам му успех.

— Къде ще отидеш?

— В апартамента в Трибека. Очаквам го с нетърпение, ако в този момент изобщо мога да очаквам нещо с нетърпение. Снощи хванахме в клуба едно деветнадесетгодишно момиче с фалшива шофьорска книжка. Ако й бяхме сервирали, можеше да ни затворят. Няма да се учудя, ако се окаже, че са го организирали ченгетата, за да ме притиснат още повече.

— На този етап нищо не може да ме изненада — заявих съвсем сериозно.

— Да вечеряме заедно довечера? Искам да те видя.

— Не, не мисля. Смятам да отида до санаториума и да посетя мама. Имам нужда да видя с очите си как е.

— Ще те закарам.

— Не, предпочитам да отида сама.

— Каролин, искам да те попитам нещо. Преди години Мак ми каза, че си падаш по мен и че трябва да внимавам да не те окуражавам, като флиртувам с теб. — Той направи пауза, очевидно опитвайки се да запази тона си игрив. — Има ли начин, по който бих могъл да съживя това увлечение, или този път ще си остане едностранно от моя страна?