Мери Кларк - Къде си сега?

Едва не се изсмях. Не можех да повярвам. После обаче съдията махна на някого, който току-що бе слязъл от асансьора.

— Здравей, Дейвид — каза той. — Тази млада дама има нужда от помощ и знам, че ще й я окажеш.

Усетих как бузите ми пламтят от притеснение, докато благодарях и на двамата.

Дейвид, който и да беше той, ме остави на ъгъла на Парк Авеню и Петдесет и седма улица. Изминах останалата част от пътя пеша. Мислите ми бяха също така объркани като късчетата хартия, които вятърът повдигаше и оставяше на бордюра. Май месец беше почти изтекъл. „О, Мария, с корона от цветя, небесна царице, царице на май.“ В училището „Светото сърце“ пеехме това всеки май, а веднъж, когато бях около седемгодишна, ме избраха да короновам статуята на Девата.

Превъртане на бърз кадър към сцената, която се бе разиграла едва днес — как съм се свила на колене на пода на колата, за да се скрия от микрофоните и камерите!

Когато стигнах до офиса на Лукас Рийвс, видът на този дребен мъж със силни черти и плътен глас отново ми помогна да се концентрирам. Той стисна ръката ми енергично, като че ли разбираше, че имам нужда от човешки контакт.

— Влезте, Каролин — покани ме. — Тук си имам цяло фотографско студио.

Въведе ме в голяма съвещателна зала. Стените бяха покрити със снимки, лицата, на които бяха уголемени. Някои от тях бяха снимани в помещения, а други — очевидно на открито.

— Тези са правени, когато е изчезнала първата млада жена, преди десет години — обясни Рийвс. — Набавихме ги от вестниците, от телевизионни клипове и охранителни камери. Правени са в и около клубовете, където са изчезнали четирите млади жени. Поканил съм детективския отдел към кабинета на окръжния прокурор да дойдат и да ги разгледат. Може би, просто може би някой от тях ще види връзка, която досега сме пропуснали. Защо и вие не ги погледнете?

Закрачих из стаята и спрях, когато видях лицата на Мак и Ник и някои от приятелите им в онзи първи клуб.

„Всички изглеждат толкова млади“ — помислих си. После обиколих всичките четири стени от един колаж към следващия, а после и към по-следващия. Очите ми търсеха и търсеха. Внезапно се заковах. „Този прилича на…“ помислих си, а после почти се разсмях с глас. Колко глупаво. Дори не можех да видя лицето на мъжа, само очите и челото му.

— Нещо познато? — попита Лукас.

— Не, само снимките на Мак и Ник в онзи пръв клуб.

— Добре. Да идем в кабинета ми.

Настанихме се там. Поднесоха ни ритуалното кафе, а после разказах на Лукас Рийвс какво бях узнала в Мартас Винярд. Той ме слушаше и изражението му ставаше все по-напрегнато.

— Сега изглежда, че Мак е имал много основателна причина да изчезне. Жена, която не е обичал, е носела неговото дете. Той не е искал да се жени за нея. Не е искал да ходи в юридическото училище. Затова, вместо да поеме риска да разочарова родителите си и особено баща си, е предпочел да избяга. Обикновено причината за повечето престъпления е едно от две неща: любов или пари. В случая с Мак основният мотив за изчезването му би бил това, че не е обичал Барбара.

Рийвс се облегна назад в стола си.

— Хора са бягали и заради по-малко. Ако — и повтарям, ако — Мак е забъркан в смъртта на тази първа млада жена, това би могло да обясни и кражбата на лентите от учителката му по актьорско майсторство. Когато я разпитвах аз, а и когато са я разпитвали ченгетата, тя не можа да даде никакво обяснение за изчезването му. Каза само, че от него е щял да се получи превъзходен актьор. Възможно е обаче да й е доверил прекалено много неща и да е решил, че по някакъв начин трябва да си вземе тези ленти. Разгледах записките по случая. Смъртта й е била причинена не толкова от удара по главата, който я е повалил в безсъзнание, колкото от самото падане на тротоара. Точно това е предизвикало мозъчния кръвоизлив, който е отнел живота й.

Той стана и отиде до прозореца.

— Каролин, има въпроси, на които все още нямаме от говор. Дори ако брат ви наистина е забъркан в похищенията, не мисля, че той е изцяло отговорен. — Замълча, а после добави: — Когато се обадих на капитан Ахърн, той не ми разкри пълното съдържание на обаждането на Лизи, но подчерта, че е говорила за Мак.

— Детектив Барът ми предаде какво е казала. — Гърлото ми се стегна, докато повтарях агонизиращите думи на Лизи, а после и своите, които бях изкрещяла на Барът.

— И сте били права. Може да са я принудили да използва неговото име.

— Продължавам да се връщам към факта, че Брус Гълбрайт ненавижда Мак — казах. — Само си помислете колко много трябва да го е мразел, когато Мак е започнал връзка с Барбара. — Заех се да правя предположения. — Може би Брус все още се бои, че един ден Мак ще се върне и Барбара ще се втурне към него. Тя твърди, че мрази Мак, но се чудя дали това е истината. Брат ми беше изключителен човек. Постоянно повтаряше, че Брус не е никаква личност. Когато се срещнах с Брус миналата седмица, поведението му бе откровено враждебно, така че отношенията му с Мак определено не са били на добри познати. Но той е съвсем обикновен на вид и при все че успехът му може да е колосален, обзалагам се, че в личния си живот е скучен и отегчителен. Ник каза, че го наричали „самотния странник“. Той е бил в клуба вечерта, когато е изчезнало първото момиче.