Мери Кларк - Къде си сега?

„Нямах грам понятие как да се държа в обществото — припомни си той. — Постоянно гледах коя вилица използват, как разстилат салфетките на коленете си. Татко пъхаше своята под брадичката си. Дори шегите на господин Макензи за собствения му работнически произход не ми помагаха. Мислех, че просто се проявява като добър човек, който се опитва да помогне на мен, непохватния идиот, да се почувствам добре дошъл.

А онова увлечение по Барбара? Като си мисля за това сега, осъзнавам, че е било просто още нещо, заради което да завиждам на Мак.

Изобщо не ставаше въпрос за нея.

Всъщност харесвах Каролин.

Винаги ми е било приятно с нея. Беше толкова забавна и остроумна. Приятно ми беше да сме заедно вечерта онзи ден.

Семейството на Мак въплъщаваше идеала ми на сноб. Обичах родителите си, но ми се щеше татко да не носи тиранти. Искаше ми се мама да не стиска в мечешка прегръдка редовните клиенти на ресторанта. Какво означава това? Нещо от рода на: «Нашите деца започват живота си, като ни обичат; докато растат, ни съдят; и понякога ни прощават».

Би трябвало да бъде точно обратното — «Родителите започват живота ни, като ни обичат; докато растем, ни съдят; и понякога ни прощават.» Но не много често.

Не исках татко да продължава с онзи ресторант на първия етаж. Не знаех какво му причинявам, когато го направих управител на новия си ресторант. Той беше нещастен там. На мама също й липсваше работата в кухнята. Техният син, човек от висшата класа, не искаше да ги остави да бъдат самите себе си.

Ник Демарко, с големия му успех, избран за най-желания ерген на месеца, човекът, когото момичетата не спират да преследват“ — помисли си той с горчивина. А може би сега вече бе станал Ник Демарко — глупака, възползвал се от една допълнителна възможност, превърнала се в опасност.

Лизи Андрюс.

„Дали някой ме е чул как й предложих да й помогна да пробие в шоубизнеса? — запита се той. — Камерата не гледаше към нас, когато й дадох картичката с адреса си, но дали някой не ме е видял как я побутвам към нея?“

Във вторник сутринта капитан Лари Ахърн и детектив Боб Гейлър, и двамата сравнително освежени след шестчасов сън, отново се върнаха в стаята на техниците в кабинета на окръжния прокурор и започнаха да преглеждат наново записите от охранителните камери от другите три нощни клуба, в които млади жени са били видени за последен път преди изчезването си.

Случаите на всичките три млади жени — Емили Вали, Розмари Къмингс и Вирджиния Трент — отново бяха отворени. Зърнистите снимки от случая на Емили Вали, вече на десет години, бяха направени по-отчетливи и по-ярки благодарение на най-новите постижения на фотографската технология. Сред тълпата от студенти, влезли в клуба на име „Сцената“, ясно се виждаха Мак Макензи и Ник Демарко.

— Когато започнахме да издирваме Емили Вали, всички тези хлапета от „Колумбия“ дойдоха накуп, след като се свързахме с платилите с кредитни карти — отбеляза Ахърн, мислейки на глас. — Само месец след като говорихме с всички тях, момчето на Макензи изчезна. Като се замисля за това сега, може би трябваше да приемем изчезването му за подозрително и да го свържем със случая „Вали“.

— Макензи не се вижда на записите от другите клубове, с другите две момичета. Разбира се, момичето на Къмингс изчезва едва три години по-късно, а Трент — само преди четири години. През това време може да е изменил външността си, и то много. В гимназията, както и в колежа, живо се е интересувал от актьорско майсторство — изтъкна Гейлър.

— Бих се заклел, че Демарко е нашият човек, но касетите, които са изчезнали от апартамента на онази учителка, и връзката с Деня на майката отново насочват нещата към Мак Макензи — рече Ахърн. В гласа му се долавяше раздразнение, както и в израза на лицето му. — Как е успял да се крие цели десет години? Как си изкарва прехраната? Как е възможно да се движи между Бруклин и Манхатън и да разнася мобилния й телефон, без някой да го разпознае? Всяко ченге в Ню Йорк разполага с негова снимка, и то компютърно състарена. И къде е държал Лизи, докато се е обадила в събота? И ако е още жива, къде я държи сега?

— И какво прави с нея? — вметна горчиво Рой Барът. Нито един от колегите му не го бе чул да влиза. И двамата погледнаха стреснато към него.

— Мислех, че си у вас и се опитваш да поспиш поне малко — рече Ахърн.

Барът поклати глава.

— Бях. Спах толкова, колкото имах нужда. Вижте, току-що бях при техниците. Привършили са с обработката на двете снимки, които съквартирантката на Лизи, Кейт, й е направила, включително онази, която използвахме за афиша. Щракнала ги е по-малко от минута след снимките, които е направила на Анджелина Джоли, Брад Пит и децата им. Сега можем да видим лицата на хората, които са на заден план.