Мери Кларк - Нежни убийства

Успокоена, че е взела правилното решение, Тифани си сложи сините висящи обици. После седна и написа бележка на доктор Сюзън Чандлър, посочи къде, според нея, горе-долу се намира магазина и й обясни, защо възнамерява да задържи пръстена. Накрая подписа с: „Ваша искрена почитателка, Тифани“.

Вече закъсняваше, както обикновено, и не й остана време да пусне писмото в кутията.

По-късно се сети за този пропуск, докато стоварваше четири порции претоплена лазаня пред досадните клиенти в „Пещерата“.

„Дано си попарят устите“ — помисли си тя.

Докато си мислеше за клиентите, й хрумна една идея. На следващия ден, вместо да пише на доктор Сюзън, можеше просто да й се обади. Веднъж озове ли се в ефир, можеше да обясни, че иска да се извини за репликата си от предишния ден, че пръстенът бил евтин боклук. Казала го, само защото Мат й липсвал ужасно. Той бил толкова добро момче, би ли могла доктор Сюзън да й предложи начин как двамата да се съберат отново? Миналата година не беше отговорил на обажданията й, но тя беше сигурна, че той все още не излиза с друга.

Тифани проследи с удоволствие как един от клиентите й лапна хапка от лазанята си и после грабна чашата с вода.

„По този начин може да получа някой безплатен съвет от доктор Чандлър — помисли си тя. — Не е изключено майката на Мат или някоя тяхна приятелка да слуша и като му чуе името, да му каже. Може пък той да се почувства поласкан и да ми се обади.“

„Какво лошо има в това?“ — запита се Тифани, докато се обръщаше към една маса с ново настанили се клиенти — хора, чиито имена не знаеше, но разпознаваше безпогрешно, защото винаги й оставяха мизерен бакшиш.

Алекс Райт живееше на Източна седемдесет и осма улица, в една четириетажна къща от кафяв камък, която бе негов дом още от детството му. Все още беше обзаведена както майка му я беше оставила — с тъмни тежки викториански маси, бюфети и библиотеки; канапета и столове, тапицирани в пищен брокат; старовремски персийски килими и елегантни предмети на изкуството. Гостите не скриваха възхищението си от традиционната красота на това имение от началото на века.

Дори четвъртият етаж, по-голямата част от който бе планиран като площ за игра за Алекс, бе оставен непроменен. Някои от мебелите, направени по поръчка при прочут майстор, бяха толкова оригинални, че им беше посветен цял материал в „Архитектурен Дайджест“.

Алекс казваше, че не е обновил обзавеждането в къщата по една-единствена причина — в даден момент щял да се ожени и когато това станело, възнамерявал да остави всички промени на своята съпруга. Веднъж, когато пак беше повторил мотивите си, негов приятел го беше подразнил: „А я си представи, че тя си пада по ултрамодерен дизайн?“. Алекс бе отговорил с усмивка: „Изключено. Подобна жена просто никога не би се домогнала до положението на годеница“.

Той живееше сравнително просто и никога не се беше чувствал удобно с прислуга в къщата. Може би защото както баща му, така и майка му бяха известни като работодатели, на които трудно може да се угоди. Постоянното текучество на обслужващия персонал, както и приглушените коментари, които беше дочувал за своите родители, го бяха потискали като дете. Сега беше наел само Джим като личен шофьор, и Маргарет, безкрайно изпълнителна и безупречно дискретна икономка. Тя пристигаше в къщата на Седемдесет и осма улица точно в осем и половина всяка сутрин, за да приготви закуска на Алекс и оставаше да сготви вечеря в случаите, когато той възнамеряваше да си стои у дома, което не се случваше повече от два пъти седмично.

Ерген, привлекателен и с неустоимия чар на богатството на фамилията Райт зад себе си, Алекс винаги се намираше в дълбока обсада като водеща фигура в списъка на първокласните кандидати. Въпреки това съществуваше относително незабележимо, защото макар че се забавляваше на вечерни увеселения, той ненавиждаше личната популярност и винаги избягваше пищните светски събития, които някои хора намираха за възхитителни.

Във вторник прекара по-голямата част от деня на бюрото си в седалището на фондацията, после в късния следобед поигра скуош с приятели в клуба. Не беше сигурен в плановете си за вечерта и затова бе дал инструкции на Маргарет да приготви така наречената от него „непредвидена вечеря“.

Тъй че когато се прибра вкъщи в шест и половина, първата му работа беше да провери хладилника. Купата с пилешка супа беше готова за микровълновата печка, а за сандвичите бяха подготвени салата и резенчета пиле.