Мери Кларк - Нежни убийства

Алекс кимна одобрително и отиде до масичката с питиетата в библиотеката, избра бутилка бордо и си наля една чаша. Точно отпи и телефонът иззвъня.

Телефонният секретар беше включен и той реши да го остави на запис. Повдигна вежди, когато Дий Чандлър Хариман съобщи за себе си. Гласът й, нисък и приятен, звучеше несигурно.

— Алекс, надявам се, че нямате нищо против. Попитах татко за телефонния ви номер. Просто исках да ви благодаря за милото отношение на коктейла на татко и Бинки онзи ден. Напоследък се чувствам доста потисната и въпреки че не го знаете, вие наистина ми помогнахте с галантното си отношение. Възнамерявам да убия тъгата с едно пътешествие по море следващата седмица. Както и да е, благодаря ви. Просто исках да го знаете. О, между другото, за всеки случай, телефонният ми номер е 310-555-6347.

„Вероятно не знае, че съм поканил сестра й на вечеря — помисли си Алекс. — Дий е страхотна, но Сюзън е много по-интересна.“

Той отпи нова глътка вино и притвори очи.

Да, Сюзън Чандлър наистина беше невероятно привлекателна. Всъщност, тя не напускаше мислите му през целия ден.

Джейн Клозън се обади на Сюзън малко преди четири часа, за да й каже, че не може да отиде на уговорената среща.

— Опасявам се, че трябва да почивам — извини се тя.

— Не звучите особено добре, госпожо Клозън — каза Сюзън. — Не е ли по-добре да повикате лекар?

— Един час сън върши чудеса. Много съжалявам, че ще пропусна възможността да говоря с вас днес.

Сюзън й каза, че ако желае да дойде по-късно, няма никакъв проблем.

— Ще остана тук още известно време. Имам да отхвърлям много работа по документацията — увери я тя.

И така, Сюзън все още работеше в кабинета си в шест часа вечерта, когато Джейн Клозън пристигна, за да се срещнат. Пепелявият тен на посетителката засили убеждението на Сюзън, че тази жена е сериозно болна.

„Най-доброто, което може да й се случи, е да разбере истината за изчезването на дъщеря си“ — помисли си Сюзън.

— Доктор Чандлър — започна госпожа Клозън с леко колебание в гласа.

— Моля ви, наричайте ме Сюзън. Доктор Чандлър звучи толкова официално — каза Сюзън с усмивка.

Джейн Клозън кимна.

— Трудно е да се нарушат старите навици. Цял живот майка ми наричаше нашата съседка, която беше и най-близката й приятелка, госпожа Крабтрий. Твърде много от тази резервираност съм прихванала от нея, предполагам. Може би същото се отнася и за Реджайна. Тя беше много затворена. — За момент сведе поглед и после погледна Сюзън право в очите. — Вие се запознахте с моя адвокат вчера. Дъглас Лейтън. Какво мислите за него?

Въпросът изненада Сюзън.

— Изглеждаше ми напрегнат — каза на глас, решавайки да бъде пряма.

— И вие бяхте изненадана, че той не ме изчака?

— Естествено.

— А защо това ви изненада толкова?

Сюзън нямаше защо да обмисля отговора си.

— Защото ви предстоеше да се срещнете с жена, която би могла да хвърли светлина върху изчезването на дъщеря ви… Може би дори жена, която би могла да опише мъжа, виновен за нейното изчезване. Потенциално това беше изключително важен момент за вас. Очаквах той да остане с вас за подкрепа.

Джейн Клозън кимна.

— Точно така. Сюзън, освен това Дъглас Лейтън през цялото време твърдеше, че не познава дъщеря ми. А от нещо, което каза тази сутрин, започвам да мисля, че двамата са се познавали.

— Защо би излъгал? — попита Сюзън.

— Не зная. Днес направих малка проверка. Лейтънови от Филаделфия наистина са негови втори братовчеди, но те казват, че едва си го спомнят. От друга страна, той ми разправяше надълго и нашироко колко са близки. Излиза, че неговият баща, Амброуз Лейтън, е бил пълен неудачник, който за няколко години е пропилял наследството си и после е изчезнал.

Джейн Клозън говореше бавно, а усилието да се съсредоточи бе изписано на лицето й. Думите й бяха премерени.

— Заслуга на Дъглас е, че получи стипендия първо за университета Станфорд и после за Колумбийския юридически университет. Очевидно той е много интелигентен. Първата му работа във фирмата на Кейн и Рос включваше много пътувания, а той има дарба за езици, което е една от причините да напредне толкова бързо в йерархията, когато постъпи във фирмата на Хюбърт Марч. Сега е член на Управителния съвет на нашата фондация.

„Опитва се да бъде справедлива — помисли си Сюзън, — но тя не е просто разтревожена… Според мен направо се страхува.“

— Въпросът е, Сюзън, че Дъглас определено създаде у мен впечатлението, че е много близък със своите братовчеди. Като се върна назад, си давам сметка, че ми го каза, след като му споменах, че вече не поддържам връзка с тях. Днес осъзнах, че докато говорех с вас, той е подслушвал. Вратата беше открехната и аз го видях отразен в стъклото на шкафа. Бях ужасена. Защо му е да го прави? Какви причини има да ме дебне така?