Мери Кларк: Нежни убийства

— Не ставай глупава. Нямаше да получиш работата, ако не се беше справила. Дяволски си добра и ти самата го знаеш — отвърна живо Неда. — Кой ще ти гостува днес?

— Тази седмица смятам да насоча вниманието на слушателите към въпроса, защо в своето общуване жените трябва да бъдат особено внимателни за собствената си безопасност. Доналд Ричардс, психиатър, специализирал криминология, е написал книга, наречена: „Изчезнали жени“. Разглежда редица случаи, върху които е работил. Много от тях е успял да разкрие, но няколко доста интересни все още очакват своето разрешение. Прочетох книгата, добра е. Той анализира миналото на всяка жена и обстоятелствата, при които е изчезнала. После разисква вероятните причини, поради които една интелигентна дама може да изпита влечение към убиец. Следва методична последователност от опити да се установи какво й се е случило. Смятам да разговаряме за книгата и за някои по-интересни случаи, а накрая да обсъдим по принцип как нашите слушателки биха могли да избегнат потенциално опасни положения.

— Хубава тема.

— И на мен така ми се струва. Реших да изложа случая с изчезването на Реджайна Клозън. Той винаги ме е интригувал. Помниш ли я? Често я гледах по CNBC и според мен беше страхотна. Преди шест години използвах чека, който получих от татко за рождения си ден, за да си купя акции, които тя препоръчваше. Оказаха се златна мина и сега се чувствам някак особено, все едно, че съм й длъжница.

Неда вдигна поглед и се смръщи.

— Реджайна Клозън изчезна преди около три години, слизайки в Хонг Конг по време на едно околосветско пътешествие с кораб. Помня много добре. Доста се шумя по този случай.

— Това беше след като напуснах окръжната прокуратура — поясни Сюзън. — Бях отишла да посетя една приятелка, когато Джейн, майката на Реджайна Клозън, по това време тя живееше в Скарсдейл, дойде, за да получи информация в ОП дали не може да й се окаже някакво съдействие. Но нямаше никакви признаци, че Реджайна е напуснала Хонг Конг, така че окръжната прокуратура на Уестчестър нямаше нужната юрисдикция, за да предприеме някакви действия. Бедната жена носеше снимки на дъщеря си и все повтаряше с какво нетърпение Реджайна очаквала това пътуване. Но аз помня този случай и смятам днес да говоря за него в ефир.

Изражението на Неда се смекчи.

— Познавам бегло Джейн Клозън. Двете завършихме „Смит“ в една и съща година. Сега тя живее в Бийкмън Плейс. Много затворена жена. Доколкото разбрах, Реджайна също е била доста притеснителна в общество.

Сюзън повдигна вежди.

— Как не съм разбрала, че се познаваш с госпожа Клозън? Може би щеше да успееш да ми уредиш среща с нея. По моите бележки майката на Реджайна изобщо не допуска, че дъщеря й би могла да има връзка с някого, но ако можех да я накарам да говори за това, нещо, което на времето е изглеждало незначително, сега може да ни предостави някаква следа.

Неда събра вежди и се замисли.

— Може би и сега не е твърде късно. Дъг Лейтън е семейният адвокат на Клозън. Срещали сме се няколко пъти. Ще му се обадя в девет и ще видим дали не може да ни свърже с нея.

В 9:10 интеркомът на бюрото на Сюзън иззвъня. Беше Джанет, нейната секретарка.

— Дъглас Лейтън, адвокат, на линия едно. Стегнете се, докторе. Не звучи особено дружелюбно.

Всеки ден на Сюзън й се щеше Джанет, иначе отлична секретарка, да не се чувства задължена да коментира хората, които се обаждат. Макар че истинският проблем, отбеляза мислено Сюзън, бе във факта, че реакцията й почти винаги попадаше право в целта.

Още щом заговори, на Сюзън й стана ясно, че семейният адвокат на Клозън наистина е недоволен.

— Доктор Чандлър, ние категорично отхвърляме всякаква възможност за спекулации със скръбта на госпожа Клозън — заяви той рязко. — Реджайна беше единственото й дете. Достатъчно зле щеше да бъде, ако тялото беше намерено, но понеже не е, госпожа Клозън е в непрестанна агония, на границата между рая и адът е, питайки се при какви обстоятелства живее сега дъщеря й, ако наистина е жива. Смятах, че една приятелка на Неда Хардинг не би търсила подобен вид евтина сензационност, експлоатирайки по този начин скръбта от позицията на популярната психология.

Сюзън за момент стисна устни, за да сдържи язвителната реплика, която беше изкушена да му предложи в отговор. Когато заговори, тонът й беше студен, но овладян.

— Господин Лейтън, вие вече формулирахте основанието случаят да се подложи на обсъждане. Безспорно за госпожа Клозън е много по-болезнено всеки ден да се пита дали дъщеря й е жива и страда някъде, отколкото да знае какво наистина се е случило с нея. Разбирам, че нито полицията в Хонг Конг, нито частните детективи, наети впоследствие от госпожа Клозън, са успели да намерят и най-малка следа, която да подскаже какво е направила Реджайна или къде може да е отишла, след като е слязла от кораба. Моето предаване се излъчва в пет щата. Вероятността е минимална, зная, но може би някой от слушателите е бил на онзи кораб или на посещение в Хонг Конг по същото време и ще се обади, за да ни каже нещо обнадеждаващо за това, че е видял Реджайна, след като е слязла от „Габриел“. В края на краищата тя се появяваше редовно по CNBC, а някои хора са чудесни физиономисти.