Мери Кларк - Нежни убийства

„Безкрайно обичам родителите си — помисли си Сюзън, докато влизаше в сградата, където се намираше офисът й, — но има моменти, в които ми се иска да им кажа, че е крайно време да бъдат така добри да пораснат.“

Сюзън обикновено пристигаше първа на последния етаж, но минавайки покрай кантората на своята стара приятелка и покровителка Неда Хардинг, тя с почуда установи, че лампите в приемната и коридора вече светят. Реши, че на Неда й се е наложило да дойде по-рано.

Докато отваряше външната врата, която трябваше да бъде заключена, Сюзън поклати глава укорително, мина покрай все още тъмните офиси на по-младите й съдружници и служители, после се спря пред вратата на кабинета й и се усмихна. Както обикновено, приятелката й беше така вглъбена в работата си, че дори не усети присъствието й.

Неда беше замръзнала в обичайната си работна поза — подпряла чело с лявата си ръка, а дясната лежеше на бюрото в готовност да отгръща страниците на дебелата папка, разтворена пред нея. Късо подстриганите й сребристи коси вече бяха разрошени, очилата й се бяха смъкнали на носа, а солидното й тяло създаваше впечатление, че Неда всеки момент ще скочи и ще побегне. Един от най-уважаваните адвокати в Ню Йорк, с вида си на възрастна жена с внуци, тя не даваше външен израз на интелекта и агресивната енергия, която влагаше в работата си. Особено ярко те се проявяваха по време на кръстосан разпит в съда.

Двете жени се бяха запознали и сприятелили преди десет години в Нюйоркския университет, когато Сюзън беше двайсет и две годишна студентка втори курс по право, а Неда гостуващ лектор. В трети курс Сюзън си направи програмата на лекциите така, че да може два дена в седмицата да работи като стажантка при Неда.

Всички приятели, освен Неда, бяха шокирани, когато след две години стаж в окръжната прокуратура на Уестчестър Сюзън напусна работата си на помощник-прокурор, за да се върне в университета и да защити докторат по психология. „Това е нещо, което трябва да направя“ — бе единственото й обяснение по онова време.

Усещайки присъствието на Сюзън на прага на офиса си, Неда вдигна поглед. Усмивката й беше кратка, но сърдечна.

— Виж ти кой е тук. Добре ли мина уикендът или да не питам?

Неда знаеше както за приема на Бинки, така и за годишнината от сватбата на майка й.

— Според очакванията — отвърна унило Сюзън. — Дий пристигна в къщата на мама в събота и двете избухнаха в сърцераздирателен плач. Заявих на Дий, че нейната депресия само пречи на мама да се съвземе, а тя ме наруга. Каза, че ако преди две години аз съм видяла собствения си съпруг, пометен от смъртоносна лавина, така както тя е гледала как Джак умира, съм щяла да разбера какво е изживяла. Освен това изказа предположението, че ако съм предложела на мама рамо, на което да облегне глава и да си скърби, вместо непрестанно да й казвам, че животът й трябва да продължи, съм щяла да й помогна много повече. Когато й отвърнах, че рамото ми вече е хванало артрит от всички тия сълзи, Дий още повече се ядоса. Добре че поне мама се разсмя.

А след това ходих на приема, организиран от Бинки и татко — продължи Сюзън. — Между другото, татко ме помоли да го наричам „Чарлс“, което абсолютно изчерпва този въпрос.

Сюзън въздъхна дълбоко.

— Ето това беше моят уикенд. Още един подобен и самата аз вече ще имам нужда от рамо, на което да поплача. Но понеже съм твърде стисната, за да си наема терапевт, накрая ще започна да си говоря сама.

Неда я гледаше със съчувствие. Тя беше единствената приятелка на Сюзън, която знаеше цялата история за Джак и Дий, за родителите на Сюзън и за техния объркан развод.

— Струва ми се, че имаш нужда от план за оцеляване — каза тя.

Сюзън се засмя.

— Може би ти ще ми предложиш такъв. Заведи ми го на сметка, наред с всичко, което вече ти дължа, за това, че ми осигури тази работа в радиото. Сега май е по-добре да тръгвам. Трябва да си подготвя материала за предаването. И между другото — напоследък да съм изказвала своите горещи благодарности?

Година по-рано Мардж Макин, популярна радиоводеща и близка приятелка на Неда, беше поканила Сюзън да гостува на нейната програма, за да коментира един много нашумял процес в качеството си на юрист-експерт и психолог. Успехът на тази първа поява в ефир доведе до редовни гостувания в предаването, а когато Мардж стана водеща на телевизионна програма, Сюзън беше поканена да заеме мястото й в това радио топшоу, което се излъчваше всеки ден.