Мери Кларк - Нежни убийства

Хилда въздъхна с облекчение. Една хубава почивка през нощта и тя щеше да отиде в полицейския участък и да подаде оплакване срещу този глупав сержант. После щеше да настоява да седнат с художника на полицията и тя да му опише мъжа, който беше блъснал онази жена.

„Зъл човек — помисли си тя, припомняйки си лицето му. — От най-лошите — добре облечен, изискан на вид, от онзи тип хора, които неизменно будят доверие. Как ли се чувстваше онова бедно момиче? Може би щяха да съобщят по новините.“

Тя се пресегна за дистанционното и включи телевизора точно навреме, за да се види и чуе в ефир като свидетелката, която твърди, че е видяла как някакъв мъж блъска Каролин Уелс под колелата на камиона.

Обзеха я смесени чувства. От една страна изпита безспорно вълнение, че се превръща в знаменитост, но от друга се ядоса на водещия репортажа, който явно смяташе, че тя греши. После пък онзи глупав сержант се държа с нея като с дете. Последната й мисъл, докато заспиваше, бе, че сутринта щеше хубавичко да ги разбута. Ще видят те. Сънят я обори точно когато бе подхванала молитва към Света Богородица за тежко пострадалата Каролин Уелс.

Сюзън се раздели с Неда и пое пеша в здрача към своя апартамент на Даунинг Стрийт. Пронизващият хлад на ранното утро, временно заместен от топлината на следобедното слънце, се беше завърнал отново.

Тя мушна ръце в дълбоките джобове на широкото си яке и ускори крачка. Времето извика в съзнанието й отдавна забравена реплика от „Малки жени“. Една от сестрите — не можеше да си спомни дали Бет или Ейми — беше казала, че ноември е несговорчив месец, а Джо се беше съгласил с коментара, че вероятно по тази причина тя е родена точно тогава.

„И аз — помисли си Сюзън. — Рожденият ми ден е на двайсет и четвърти ноември. Наричаха ме «бебето на благодарността». Естествено. А тази година вече съм трийсет и три годишното бебе. Едно време празнуването на Деня на благодарността и на рождените дни беше забавно. Поне тази година няма да ми се налага да препускам на две официални вечери като някой крадец, който примъква плячката си от едно място на друго. Слава богу, че тази година татко и Бинки отиват в Свети Мартин.“

„Естествено, моят домашен проблем е нищо в сравнение с начина, по който живее Джейн Клозън“ — помисли си тя, когато стигна своята улица и зави на запад. След като те бяха приели, че „Карен“ няма да се появи на уговорената среща, госпожа Клозън бе останала в офиса още двайсетина минути.

На чаша чай тя настоя Сюзън да задържи тюркоазния пръстен. „Ако нещо се случи с мен. Важно е вие да разполагате с него, ако жената, която ви се обади, отново пожелае да се свърже с вас“ — беше казала тя.

Според Сюзън госпожа Клозън искаше да каже не „ако“ нещо се случи с нея, а „когато“ се случи, помисли си тя, докато бързаше към кооперацията си — триетажна постройка от кафяв камък, и се качваше пеша към последния етаж.

Жилището беше просторно, с голяма всекидневна, достатъчно голяма кухня, огромна спалня и малък кабинет. Красиво и комфортно обзаведено с вещи, които майка й предложи да вземе за себе си при пренасянето й от бившата семейна къща в луксозна жилищна кооперация. Приветливата и уютна атмосфера, която я заобикаляше, караше Сюзън да се чувства почти като в топли обятия.

Тази вечер не беше по-различно. Всъщност, тази вечер жилището й внушаваше особено успокоение. Сюзън щракна ключа, който запалваше горящия с газ огън в камината.

Вечер вкъщи, реши тя категорично, докато се преобличаше, навличайки стара плюшена роба. Щеше да си направи салата и спагети и да си налее чаша кианти 1 1 Реномирано вино, произвеждано в италианската област Сиена. — Б.пр. .

Малко по-късно, докато миеше зелените листа, телефонът иззвъня.

— Сюзън, как е моето момиче?

Беше баща й.

— Добре съм, татко — отвърна тя и после се поправи с гримаса. — Искам да кажа, добре съм, Чарлс.

— Двамата с Бинки много съжалявахме, че ти се наложи да си тръгнеш толкова скоро вчера. Празненството беше невероятно, нали?

Сюзън вдигна вежди.

— Наистина невероятно.

— Радвам се.

„О, татко — помисли си Сюзън, — само ако знаеше колко фалшиво звучиш.“

— Сюзън, Алекс Райт определено ти е хвърлил око. Все ни говореше за теб. Представи си, хвалеше те и пред Дий. Каза ни, че тя сигурно няма да му даде телефонния ти номер.

— Моят служебен телефон е в указателя. Ако иска, ще ми се обади там. Струва ми се симпатичен.