Мери Кларк - Нежни убийства

На корицата на „Изчезнали жени“ нямаше посвещение на Кати или какъвто и да било намек за случилото се. Под снимката му кратките биографични данни съобщаваха, че доктор Доналд Ричардс е живял единствено в Манхатън, че е получил своята бакалавърска степен в Йейл, магистърска степен и докторат по клинична психология в Харвард, а освен това притежава магистърска степен по криминология от Нюйоркския университет.

След предаването „Питайте доктор Сюзън“ той си отиде направо вкъщи. Рина, неговата икономка от Ямайка, му беше приготвила обяда и масата го очакваше. Тя бе постъпила на работа при него малко след смъртта на Кати, а връзката беше осъществена чрез сестра й, която беше икономка на майка му в Тъксидо Парк.

Дон беше сигурен, че когато Рина отиваше на гости при сестра си, майка му получаваше от нея информация за личния му живот. Беше му показала съвсем недвусмислено, че по нейно мнение той трябва да излиза по-често.

Докато ядеше обяда си, Дон мислеше за Карен, жената, която се обади по време на предаването. Сюзън Чандлър очевидно прие с неприязън репликата му, че иска да обсъди с нея всичко, което тя би могла да разкрие, при положение, естествено, че се появи на уговорената среща. Той се усмихна, като си спомни как лешниковите очи на Сюзън потъмняха и от тях се излъчваше несъмнена съпротива.

Сюзън Чандлър беше интересна и много привлекателна жена. „Ще се обадя и ще я поканя на вечеря“ — реши той. Не беше изключено тя да е по-склонна да разговаря за случая в интимна атмосфера.

Ситуацията беше интригуваща. Реджайна Клозън беше изчезнала преди три години. Жената, която нарече себе си Карен, каза, че се е замесила в любовна авантюра през време на воаяж преди две години. Сюзън Чандлър неизбежно щеше да направи заключението, че ако мъжът в тези две истории е един и същ, вероятно той продължава да си набелязва жертви.

„Сюзън сама разбутва стършелите в гнездото им“ — помисли си Доналд Ричардс. Питаше се какво може да направи по въпроса.

В самолета обратно за Калифорния Дий Чандлър Хариман пийна перие, свали сандалите си и се облегна назад, така че меднорусите й коси се разпиляха около раменете й. Отдавна свикнала на изпълнени с възхищение очи, тя съвсем съзнателно избягваше да срещне погледа на мъжа от другата страна на пътеката, който вече два пъти се опитваше да подхване разговор.

Скромната брачна халка и тясната верижка на врата бяха единствените бижута, които носеше. Елегантният й костюм на тънко райе бе удивителен със съвършената изчистеност на линиите си. На втория ред до нея не седеше никой и слава богу.

Беше пристигнала в Ню Йорк в петък следобед. Отседна в апартамента, който нейната агенция за мода „Бел Еър“ държеше в „Есекс Хаус“ и без излишен шум се срещна с две млади момичета, работещи като модели, с които се надяваше да подпише договор. Срещите бяха минали добре и изобщо денят й беше успешен.

За съжаление не можеше да каже същото и за съботата, когато отиде да посети майка си. При вида на несекващата й болка от това, че баща им я беше напуснал, Дий избухна в сълзи.

„Не трябваше да бъда толкова груба със Сюзън — мислено се упрекна Дий. — Тя беше тази, която остана с мама по онова време и понесе бремето на раздялата и развода. Но поне е образована. А ето аз съм на трийсет и седем и съм благодарна, че имам диплома от гимназията. От друга страна обаче, откакто навърших седемнайсет, единственото нещо, от което се интересувам, е модата. Нямах време за нищо друго. Нашите трябваше да настояват да отида в колеж. Двата умни хода, които направих в живота си, бяха да се омъжа за Джак и да инвестирам спестяванията си в агенцията.“

С неудобство Дий си спомни как се разкрещя на Сюзън, че няма представа какво означава да изгубиш съпруг.

„Съжалявам, че я изпуснах на приема у татко вчера — каза си Дий. — Но се радвам, че й звъннах тази сутрин. И както й казах, наистина смятам, че Алекс Райт е страхотен.“

На устните й заигра усмивка, когато си спомни за красивия мъж с топлите интелигентни очи — привлекателен, галантен, с чувство за хумор и потекло. Беше попитал дали Сюзън има връзка с някого. По негова молба му беше дала служебния телефон на сестра си. Просто нямаше как да му откаже, но все пак реши да не му казва домашния й телефон.

Дий поклати глава, когато стюардесата й предложи нова чаша перие. Празнотата, започнала да я обгръща при посещението у майка й, беше нараснала при вида на баща й и втората му съпруга, които си вдигаха наздравици един за друг, и заплашваше да се задълбочи още повече.